МОЕТО

ТВОРЧЕСТВО

 

ЖИВОПИС

ФОТОДИЗАЙН

КНИГИ

РАЗКАЗИ

ПЪТЕПИСИ

ИНТЕРВЮТА

ПСИХОЛОГИЯ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ИНТЕРВЮТА

 

БЪЛГАРИ ДА СИ ОСТАНЕМ, КЪДЕТО И ДА БЪДЕМ ПО СВЕТА

(интервю на Камелия Мирчева с Райна Недялкова )


 

    Тя е явление в съвременната българска поезия. Явление, което преминава през водопада на чувствата, през безмълвието на времето и достига до детското в нас.
Тя продължава да ни изненадва с разнообразието в жанра и има една невероятна способност да превръща в чувство и ритъм всичко до което се докосне.
Автор е на стихосбирките "Водопадът на времето" - 2004, "Огън върху лед" - 2006 г. "Ще разтопим леда" - 2007, "Листопад"- 2009
Международен Институт по антропология САЩ два пъти я номинира за българин на годината: през 2006 г. в раздел поезия за значителен принос за развитието на българската култура в САЩ и за работа с деца през 2007 г.
През 2007 г. тя реализира конкурс за детска рисунка "Нарисувай моята приказка", който има за цел илюстриране на детските книжки "Зайко" и "Ежко за дърва". Този конкурс и представена в Чикаго изложба на детски картини илюстрации на книгите бе поводът за нашето задочно познанство.
През 2009 г. имах честта и удоволствието да работя заедно с нея по предпечатната подготовка на детските й книжки "Зайко"и "Ежко за дърва", които бяха отпечатани през същата година. Така започна нашата съвместна дейност.
Преоткривах поетесата, човекът и личността и чрез това, което правеше. А направеното от нея въобще не беше малко.
През лятото на 2009 г. тя се върна в България за много кратко време. За съжаление тогава не успяхме да видим. Но тя отново приятно ме изненада с осъществяването на второ издание на конкурса "Нарисувай моята приказка"- по поетичната приказка "Да купиш камила", която е шедьовър в творчеството й.
През същото това лято на 2009 година за краткият си престои в Бургас успя да проведе детски пленер с участниците в конкурса.
През 2010 г. Вики Козлоджова създаде два прекрасни видеоклипа по нейното стихотворението "Да купиш камила" - единия с рисунки от конкурса, а за втория използва снимки на малката Виктория.

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-734596

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-734598

Творчеството й е необятно. През 2008 година разказът й "Алберт" бе сред отличените творби в конкурса "Цветница" И въпреки многото ангажименти тя винаги намира време да подпомогне с рецензия или редактиране някоя нова книга.
Тя е автор на предговора и редактор на дебютната стихосбирка на Женя Димитрова "Нека бъда твое пристанище", на романа "Разбити сърца" на Момка Попова, "Нашата приказка" на Дончо Кръстев, на книгите на Камелия Мирчева "Надбягване с времето", "Пътят на надеждата" и др.
Част от нейната обществена дейност с цел съхраняване на българския език е създаването на "Творци без граници" в Нетлог http://bg.netlog.com/groups/tvorci_bez_granici/...- .
"Творци без граници" е място за откриване и реализиране на нови български творци.
Като кореспондент на "Емигрант Бг" и "Медиа-Бг" тя публикува материали, свързани с нейното творчество, както и важни събития в културния живот.
Нейното име е Райна Недялкова и за моя огромна радост най-после се видяхме на живо и то не къде да е, а в Стара Загора.
Поздравявам Райна Недялкова с добре дошла в България и в Стара Загора, благодаря й за отделеното време и бързам да й задам няколко въпроса.

Госпожо Недялкова, как бихте описали себе си в няколко изречения
Не знам дали ще мога да опиша себе си в няколко изречения, но мога да се опиша в няколко стихотворения:

***
Защо ли животът ми като буря в пустиня -
изригва, връхлита внезапно,
а аз не чакам да ме настигне -
протягам ръце и го сграбчвам!

***
Аз съм весела, понякога тъжна,
по детски наивна и недоверчива,
аз съм усмихната, понякога жлъчна,
много сърцата, и много плачлива.
Аз съм тази, която през бурята
ще премине, за да стигне до теб,
аз съм онази, която в пустинята
през слънце и пясъци ще оцелее.
Тази съм, същата, дето понякога
с нежност и трепет като пролетно цвете
жадува от тебе да бъде погалена,
и уморен да поседнеш в нозете й.
Колко ли дълго съм чакала нещо,
което незнайно не идва никога,
а сега не искам да се променям -
много е късно, водата изтече...
Искам да бъда тази си, същата
дето в сърцето си детството пази,
дето тича по пясъка парещ,
и разговаря с гларуси...
Такава съм: истинска - чертая съдбата си,
животът ми вечен кръговрат е,
а по свирката на орисията
нека някой друг да играе...

***
Съдбата ми е начертала карма,
Животът ми е разделен на две -
Ценя приятелството вярно
и не прощавам свойте врагове!

Бихте ли споделили върху какво в творчески план работите в момента?
В момента работя върху новата стихосбирка "Копринена обич", която за разлика от предишните ми книги е доста обемиста. Освен новите стихове, мисля да включа поемата "От другата страна на огледалото", чиято първа част е в "Огън върху лед" и продължението е в следващите две стихосбирки "Да разтопим леда" и "Листопад".
Книгата ще съдържа няколко цикъла, в зависимост от тематиката на стиховете, както и цикъл стихове за деца. Все още обмислям оформлението и илюстрациите. Някои от тях са мои рисунки. Надявам се Камелия Мирчева да направи кориците на книгата и до края на годината тя да бъде отпечатана.
/Изненадвам Рени с диск с проекти за корицата на книгата, а тя продължава със стихове от подготвената за печат нова книга/

***

Сатен и коприна ли
са ръцете ти,
че са толкова нежни, кажи?
Слънце ли огнено
са очите ти, сините -
искрица щастлива блести.

Моя прекрасна,
далечна, неземна,
моя младежка мечта -
пухкаво облаче
от свода небесен -
многоцветна дъждовна дъга.
Слънчево зайче
игриво подскача
с боси крачета към мен...
вятърът вихрено
в клоните скита
и танцува с летния ден
Моя неземна,
далечна галактика,
моя младежка мечта,
повярвах в дъгата
и в чудесата -
под нея минавам сега.
В сатен и коприна
ръцете ни сплетени,
нежност и белота -
пламъче синьо
като магия
искам да съхраня!

***

И какво по-прекрасно
от мокрия дъжд
и сълзите му жадни...
И какво по-прекрасно
от щастливия мъж
който плаче за теб
с дъждовните капки?
И какво по-прекрасно
от целувка в дъжда
и от мъжка сълза -
знак за щастие,
и да пиеш от силата
на дъжда
впила устни
ненаситни и влажни...

***
Душата ми сега е огледало
в което се оглежда мойто Аз,
в него вятърът се блъска
и търкаля снежен пясък...
Душата ми е бряг, на който
ранени птици кацат уморени,
и дават своите крила на мене -
и на душата ми обезкрилена.
Душата ми - по-нежна от магия,
в голямо теменужено сърце се крие,
небесносиня облачна вода я мие
и я превръща във заслон -
да оцелеят мокрите снежинки
и птици с уморените крила,
да ги догосне слънцето игриво,
да ги приспи на моята ръка...

Госпожо Недялкова, живеете от дълги години в САЩ. Бихте ли описали накратко пътя, който извървяхте от България до Чикаго?
Идвам от Бургас. Детството ми премина в село Маринка. Завършила съм икономика в УНСС София, магистратура по международно управление в Университет "Асен Златаров" Бургас и следдипломна квалификация за съдебен експерт. Животът ми беше динамичен и подреден. Времето ми беше разпределено между работата, бизнеса и семейството.
Сега е различно. В Чикаго съм със съпруга си вече пет години. Дъщерите ни предпочетаха да живеят в Бургас. Когато пристигнах в Чикаго, все още не знаех какво точно искам да правя.
Сега, след като преодолях големия първоначален стрес от промяната, живота ми е в същите релси, какъвто беше преди: работа - бизнес - семейство. Работа - като дизайнер в ателие за корекция на облекло. Бизнес - моята собствена компания със същата дейност. Семейството - откраднатите от съня часове, прекарани с децата в "Skype". Разполагам с всичкото време и успях да създам нов свят, приятели, интереси и занимания. Имах мечта да пътувам, да видя друг свят. И осъществих тази мечта.
Какви са предимствата и недостатъците на това един човек да живее и работи в Чикаго?
Ами хубавото е, че неща като завист и интриги са далеч от мен. Ако някой се опита да ме вкара в интрига, просто го елиминирам, изключвам го от списъка на моите познати. Няма време за това. Поставяш си цел и я следваш. Наистина тук е страната на неограничените възможности и можеш да постигнеш всичко, стига да го искаш. Освен това партнирам с хора от различни националности и това ме обогатява. А недостатъци - не знам дали да го нарека недостатък, но Чикаго е много далече от Бургас. Искаше ми се да е по-близо, за да мога да се връщам по-често.

Ние, българите обичаме да сравняваме бихте ли споделили Вие как виждате различните аспекти на живота - манталитет, култура, ценностни и морални норми, стандарт на живот и традиции в Българи я и в САЩ?
Да, така е. Винаги сравняваме всичко с нашия свят. От както съм в САЩ, научих много неща, приех тяхната култура и манталитет, и винаги има нещо, което да ме удиви. Тук, в Чикаго се докоснах до толкова непознати неща, сякаш съм обиколила целия свят. Този град е като космически кораб, събрал различни националности.
Всички тези хора, дошли от различни краища на света, носят ценностите на своята култура. Научих се да бъда търпелива - със самата себе си и с другите край мен. Търпение и вежливост - ето това е, което понякога липсва в България.
Стандартът на живот няма нужда от коментар. И в България можеш да си създадеш висок стандарт на живот в къщи, но когато навън се сблъскаш със стандарта на дупките по пътищата, на тромавата администрация и какво ли не още, тогава всичката ти вежливост и търпение се изпаряват.
Бяха ми необходими четири дни висене по институции, плюс две седмици чакане, за да си сменя личните документи, въпреки че платих по високите тарифи.
Сблъсках се с безхаберието и мързела на чиновниците и в крайна сметка използвах връзки, за да си ги получа навреме. В САЩ за тази процедура са необходими по-малко от два часа. Тайната се крие в една единствена дума - контрол. Когато няма контрол, дори и добри закони да има, резултатите са нула. А тук определено има контрол - навсякъде и за всичко. И ако решиш да нарушиш правилата, си плащаш, а цената е много висока.
Другото различие е анонимността. Тук си анонимен, можеш да работиш, да правиш хиляди неща и в същото време никой не те знае кой си, къде и как живееш. И никой не се интересува от това. Докато България е като едно малко село - всички се познават, за всеки всичко се знае. Едно от нещата, които много ми липсва е морето и главната улица в моя Бургас - да премина по нея, да срещна познати лица, да си кажем "здравей".
Америка ме научи на много неща, но най-вече - да вярвам в хората. Тук много хора са ми помагали, безкористно и от сърце. Даде ми възможност да правя нещата така, както ми харесват. Но това, което ми липсва е България - каквато и да е, тя е моята родина и сърцето ми винаги ще бъде там.
Споделете това, което правите за България и какво бихте искали да направите за Родината ни, ако имате такава възможност?
Това, което съм направила за Родината ми, е моето творчество - там е бургаският бряг, бързея на реката, дъха на Странджа, слепите родопски къщи, там са нашите традиции и цялата ми любов към България.
А какво бих искала да направя? Съхраняване на българския език и култура. Бих искала да кажа на всички българи зад граница: учете децата си на български език, на българските традиции. Защото ние сме българи и трябва да се гордеем с това, децата ни да знаят и да бъдат българи.
През последните 20 години се води целенасочена политика на геноцид към българския народ. Хиляди българи напуснаха страната и на голяма част от тях децата никога няма да се върнат, а много от тях няма и да знаят български език. Затова, съхраняването на езика и българщината е изключително важно. Те са оцелели през времето на вековно робство, не бива да допускаме сега да загубим своята национална идентичност.

Какво бихте променили в България, ако имахте такава възможност?
Много неща. Аз и друг път съм го казвала. Ако има контрол, много неща ще си бъдат на мястото. Проблема на страната ни е в липсата на механизми за контрол. В ерата на глобализация осъществяването на контрол е въпрос на желание. В момента в България отговорността е анонимна. А би трябвало контролът да е анонимен. За осъществяването на това е необходимо внедряването на система, по която да не можеш да стигнеш до човек в контролния орган. Така ще се реши и част от проблема с корупцията. Но за това е необходима воля.
Мой познат ми разказа, че един полицай от всяка смяна трябвало да плаща на шефа си трицифрена сума. Как се изкарват тези пари кеш за една смяна, не знам, но естествено от тях шефа му трябвало да плаща по-нагоре в йерархията, можете да си представите за какви суми става въпрос във високите етажи. Не знам дали това е истина, но фактите сочат, че вероятно е така. В противен случай отдавна биха въвели ред в много неща. Но ако настъпи промяна, всички хора по веригата ще престанат да получават своите проценти. Да не е луд този, който стои горе, да затвори собственото си кранче? Аз съм икономист и зная как могат да се променят много неща, но не мисля, че това е в интерес на управляващите, независимо кои са те. Това е и един от големите проблеми на страната ни.

Бихте ли се върнали в България?
На този въпрос съм отговорила в стих още през 2006 година.

***
Завърнах се. Сърцето ми сега
от раздвоение ще се пропука.
Завърнах се, а може би
никога не съм си тръгвала!

И през 2010 също:

***
Завърнах се море, защото те поисках -
с жарта на пясъка, с прохладата на бриза...
И твоите вълни, тъй палави и истински
да ме обсипват със солени пръски...

Какво най-често може да Ви вдъхнови! Любими теми за писане, ако имате такива?
Вдъхновението при мен идва неочаквано и много често от дребни наглед неща. Понякога една дума е достатъчна, за да ме провокира да пиша. През последните седем-осем месеца пиша много.
След създаването на "Творци без граници" се докоснах до много творби на непознати до сега за мен автори, които ме провокираха да пиша. Така се роди и идеята за колективно творчество. В началото беше като отговор на дадено стихотворение, после като продължение на творбата, в което участваха и други поети. В дебютната стихосбирка на Женя Димитрова "Нека бъда твое пристанище" има такива творби, които са поместени със съгласието на авторите, разбира се.
Много често читателите отъждествяват творбите ми с мен самата, което не е правилно. Голяма част от творбите са провокирани от разговори и случки, които нямат нищо общо с моя личен живот. Последното стихотворение, което написах, беше след разговор с моя позната при завръщането ми от България това лято. Тя ми разказа историята си, която много ме впечатли и аз написах стихотворението:

АНТИМАФИОТСКО

Във лапите на мафията аз попаднах -
крадци, о боже мой, и то какви...
по документи аз купувах и продавах,
и джоба ми бе пълен със пари.
Без риск, без данъци, законно,
вървеше бизнеса със пълна газ,
а аз, със мойто възпитание от соца
по цели нощи не можах да спя.
Не исках да участвам, и се молех
да съм далеч от тез приятели добри,
но тука не важеше мойта воля:
започнеш ли, ще трябва и да продължиш...
И като в стара българска комедия
живота ми подхвърли своя зар -
да бъда много, много надалече
и с честен труд свой бизнес да градя.
Тук сънародници ми станаха другари -
уж репресирани от туй и от онуй,
а се оказа, че са същите гавази,
дошли да изперат пари...
Сега се чудя, грешката къде е?
Кой крив е тук, и кой е прав?
Щом лъжат и крадат, мен дявол да ме вземе,
защо не мога да го правя аз?

Подобен е случаят и със стихотворението "Сама на празника", което има много интересна история. Беше осми март, към девет вечерта се връщам в къщи и сядам пред компютъра да пратя поздрави за празника.
Обажда ми се една приятелка, която живееше на един час път от нас, и ми казва: "Направила съм две салати, да ти пратя едната по скайпа? Моят се върна уморен, вече спи, и аз си празнувам пред компютъра."
Без много уговорки, си казахме наздраве и си празнувахме пред компютъра двете. Така се роди стихотворението, което след известно време прочетох на една сбирка на групата "Вярващи очи". След прочита Петър Стаматов, собственика на сайта eurochicago.com, не знам дали на шега, или на истина, ми каза, че това мое стихотворение обиждало мъжете. Това ме провокира да напиша продължението "Някой каза".

САМА НА ПРАЗНИКА

Сама на празника. Ето пред мен
стоят подредени две салати в чиниите,
чаша кристална с алкохолен рефрен
и нито капка сълза в очите ми!

В съседната стая - тихо похъркване
ми напомня, че всъщност не съм сама,
но всичко това е много изтъркано -
някъде между нас стои врата...

Пак е празник. Навън някъде
някой празнува - с една жена,
със съпруга, майка, или просто някаква
от мъглата там, но все пак жена...

Аз навън не посмях да отида -
много вълчи капани и студ.
В сърцето ми дори няма обида
от живота, или от някой друг...

Сама на празника. Както винаги:
чаша кристална с алкохолен рефрен,
две салати и пред компютъра
ще си кажа "наздраве" със мен!

Ще отпия от чашата, и както се случва
в живота често на много от нас -
след поредния празник - за някъде бързам,
неполучила своя букет цветя.

Кои са според Вас най-големите предизвикателства към съвременният човек?
Най-голямото предизвикателство е справянето със стреса. Всички ние сме подложени на невероятен стрес, и не всички успяват да се справят. Но затова пък са приятелите. Винаги в труден момент, да се намери приятел, който да звънне и да попита как си. А аз имам много приятели.

Липсва ли вяра в живота на съвременния българин?
Вяра в какво? Вяра в бъдещето, в настоящето, в себе си, или в Бог - не мисля, че на българите, които са извън пределите на страната им липсва вяра. Ако не вярват в себе си, те не биха оцелели. В България хората се умориха да вярват в химери, казват, че не вярват в нищо, но аз съм сигурна, че тайничко в себе си вярват, че нещата ще се оправят.

Какво е Вашето разбиране за таланта и за талантливият човек?
Талантът е нещо, което ти е дадено. Талантът или го имаш, или го нямаш. И когато вложиш много труд, за да развиеш таланта си, този труд ще ти се върне многократно. Въпросът е да откриеш кой е твоя талант, или кое е твоето призвание. Не е задължително да бъдеш най-великия художник, писател, или артист, за да бъдеш талантлив. Аз открих моето призвание в модния дизайн и съм щастлива, защото върша това с удоволствие. От корекцията до реставрацията на облекла изминах дълъг път, но сега с удоволствие мога да кажа, че това е, което искам да правя.
За реализирания човек?!...Човек може да бъде успешен в големи и в малки неща. Трябва да умеем да се радваме на малките успехи. И стъпка по стъпка да следваме целта си. За мен е успех, ако се преборя с издателствата и успея да издам книга. Човек може да се реализира навсякъде, стига да знае какво иска и как да следва целта си.

Как успявате да съчетаете работата с поезията?
Работата е моето хоби, а хобито ми е моята работа. С много търпение и любов създадох "ЕUROFASHION Со" - компания за корекция и реставрация на облекло. С работата ми като дизайнер аз се грижа хората да изглеждат добре, а с поезията ми - да се чувстват добре. Смятам, че модата и поезията взаимно се допълват с красотата на облеклото и красотата на чувствата.
Кои са най-важните за Вас ценности?
Доверието. Най-важно от всичко е доверието. Ако не вярваш на другите, и на теб няма да вярват. А най-голямото зло е клеветата. Няма по-голямо зло от това.
И кражбата на идеи. Преди три години споделих със Стайка Должева моята идея да създадем "Съюз на българите писатели" тук, в Чикаго. Дори бях написала нашите цели и задачи, условия за членство. Съюзът трябваше да се казва на българите, а не на българските писатели. Бях разговаряла за това и с поета Илия Консулов, но той ми каза че вече е стар за такива мероприятия. През 2009 г. с мен се свърза писателя Георги Богат. Разговаряхме за много неща, аз споделих и с него тази идея, както и желанието ми да си помагаме при издаване на книги. Какво беше учудването ми, когато разбрах от медиите за учредяването на Съюз на българските писатели в Чикаго, с участието на същите тези хора. Дори не си направиха труда да ме информират за това. Не че за мен лично това има някакво значение, но е факт. Със или без тях, живота продължава, а моят живот и творчество въобще, ама въобще не зависят от това.

Смятате ли, че времето, в което живеем е интересно и с какво?
Всяко време е интересно. Всеки ден е неповторим. Въпрос на индивидуалност е в този лабиринт да открием значимите за нас неща.

Какво смятате, че трябва да се промени в живота на съвременния човек?
Имате предвид в живота на българина? Мисленето. Българите трябва да си променят мисленето. Да мислят позитивно, не само за себе си, но и за другите край тях. Тогава всичко ще изглежда другояче.

Определяте ли себе си, като щастлив човек и защо?
Да, аз определено съм щастлив човек. Имам мечти, които сбъдвам. Имам семейство, за което да се грижа и което да се грижи за мен. Имам любов, която не бих заменила за нищо на света. Имам приятели, които ме правят невероятно богата. Имам врагове, които ме импулсират да не се отказвам от начинанията си. Имам читатели, които са щастливи с моята поезия. Имам всичкото време, за да работя и творя, да научавам нови неща и да откривам нови светове.

***

Най-щастливата ми година е тази -
дали защото е високосна, или
защото три четирилистни детелини пазя -
по една за моите любови три!

Първата обич е като морето -
прилив и отлив, бряг и вълна!
Тази любов нося в сърцето си,
с нея съм пясъчна нежна жена!

Втората обич е мойта Надежда -
щура и весела като пълна луна.
Обич, която ухае на нежност
и от която ми спира дъха!

Третата обич се казва Мария -
мое съкровище, моя сълза!
Три любови, една бяла магия
и детелина за всяка една…

Това стихотворение е от първата ми стихосбирка "Водопадът на времето". Аз наистина пазя три големи четирилистни детелини, които намерихме със съпруга ми в Хисаря преди много години. А през това лято, колкото и да звучи невероятно, открих четирилистни детелини тук, в Чикаго. Вглеждах се в листенцата, търсех, и намирах. Продължавах да търся, и всеки ден намирах по две-три четирилистни детелини. Дори намерих петлистна. Намерих достатъчно и при завръщането си в България подарих на много мои приятели. Исках да им доставя радост, да им дам частица от щастието, което четирилистната детелина носи, ако вярват в това.

***

Когато лястовица кацне на прозореца ти
и те помоли да я вземеш за жена
не я отпращай лекомислено, защото
щастието каца веднъж на твоята ръка.
Когато дойде есента и вятърът задуха,
а лястовицата те моли за подслон -
не я отпращай лекомислено, защото
при теб дошла е с истинска любов.
Когато в зимната студена нощ си спомниш
за лястовицата, останала навън
ще осъзнаеш чудото в живота ти,
което идва само по веднъж.
Когато лястовица кацне на прозореца ти
и те помоли за приятелство сега -
поискай чудото в сърцето си
и не отпращай любовта...

Кои са Вашите сбъднати мечти и за какво продължавате да мечтаете?
Моите сбъднати мечти са много. Преди много години си мечтаех да срещна истинската любов. И я срещнах. По-късно мечтаех за собствен дом. И го построих. Мечтаех да видя как живеят бедните и богатите извън България. Осъществих и тази мечта. Това, за което мечтая сега е да пътувам, да посетя места, на които никога не съм била. Мечтая също за една подредена България.

Какъв компромис не бихте направили?
Човешко е да се греши, нечовешко е ако не простиш. Прошката освобождава и те прави добър. Животът е изграден от компромиси. Но не бих простила подлостта. Онази, осъзнатата подлост, която за някои хора е верую, без която не могат да заспят. Една неуспяла журналистка от Бургас преди няколко години ми се обяви за приятелка, започна да ми се обажда, да ми пише имейли, на които аз отговарях доста резервирано, защото я познавах като недобър човек. Веднъж ме помоли да изкажа мнението си за неин пътепис и да подкрепя участието й в конкурс. Аз естествено го направих, дори изпратих информацията да всички мои познати. Каква беше изненадата ми, когато моя позната ми препрати нейно писмо, в което тази неуспяла журналистка очерня мен и творчеството ми и то без да има причина да го прави. Аз просто й препратих копия от нейните писма, с пожелание да прекарва времето си в по-смислени занимания. Но историята не свършва до тук. Това лято, през време на краткия ми престой в Бургас, срещнах въпросната персона. И вместо да ми се извини, тя започна да ми разказва колко е права. Разбира се, да очерниш някого зад гърба му и после да искаш подкрепа - това ако не е подлост, не знам какво е. Но с такива хора аз съм безкомпромисна. Изключвам ги от живота си завинаги и с това въпроса е решен. Както се казва: няма човек - няма проблем.

Бихте ли споделили кое Ви радва и кое Ви натъжава.
Най-много ме радва искреността и непринудеността на децата. Обичам да общувам с деца, да се забавлявам и да се радвам с тях. Няма нищо по-прекрасно от усмивката на едно дете. Напоследък творчеството ми е насочено към детската аудитория. За мен е невероятно удоволствие да пиша за деца. А най-голямата ми радост са моите внуци Райна и Димитър.

 

 

 

ДА КУПИШ КАМИЛА

Край нашата порта камиларят премина -
камилите водеше - да продаде.
Аз играех безгрижно и волно на двора,
тогава бях само дете...

- Да купим камила - аз казах на татко,
всяка за лев ги продава.
Виж ги, добри са а ето, тази
вече съм си избрала.

- Вярно, така е, добра е цената,
но точно днеска - не би...
Днес този лев ще ми трябва за хляба,
не можем да купим сега, разбери...

Години летяха, в мен детето растеше
и забравих тази мечта -
своя камила и аз да си имам,
както всички деца.

Един ден край нашата слънчева порта
се спря синеок камилар.
Камили продаваше - две за петстотин
и без пазарлък при това.

- Да купим камила - усмихна се татко, -
малко са скъпи, нали?
Но искам да бъдеш много щастлива,
ела и си избери.

- Но татко, не можем да купим камила
на тази висока цена.
Гледах смаяно и не разбирах
дали шега е това.

- Да, можем. Сега ще платиме цената
на твоята детска мечта,
че утре аз няма да мога да купя
детство на свойте деца.

От моя баща аз разбрах, че в живота
не всичко е само пари.
Да купиш камила - една за петстотин,
Щастие да подариш....

А какво ме натъжава? Раздялата. Винаги, когато заминавам, се натъжавам. Но най-много ме натъжава раздялата с майка ми. И сега, като знам колко е тъжна без мен, очите ми се пълнят със сълзи. Въпреки, че се чуваме всеки ден, много ми липсва.

***
Погали ме мамо, погали...
нищо че съм толкова далече,
погали косите ми, и не плачи -
връщам се при тебе всяка вечер...

РАЗСЪМВАНЕ

На мама

Ден след ден - отминава живота
и някъде там, към финала му, знам
само спомени топлят сърцето ти.
Любимите хора ги няма там.

Безкрайни и дълги са нощите. Чуваш
как някой хлопна вратата отвън.
Дали ще са гости, очаквани дълго,
или е поредният спомен дошъл?

Вече разсъмва. Утрото идва
С топли и светли лъчи,
а ти - уморена от нощното скитане
сънливо притваряш очи.

Ето, на масата - снимките пръснати...
Скъпи спомени там лежат.
Виждам как се усмихваш в просъница -
татко при тебе беше дошъл.

Сложил на твоето рамо ръката си,
своята обич докрай не раздал
идва при теб не като белег от рана,
а с любовта, за която живя.

Хайде, стани, телефона ще звънне
и ще достигне до теб моя глас.
След дългата нощ идва разсъмване.
От много далече при теб съм дошла.

Майчице моя, ти ме научи
да обичам, да бъда добра.
Майчице свидна, пред теб коленича
от другия край на света!

Какъв е смисълът на живота според Вас?
Всеки намира смисъл в различни неща. За мен смисъла на живота е семейството ми. Няма по-важно нещо от семейството. Преди известно време един "приятел" ми каза: "Какво семейство сте - вие тук, децата там, пръснати сте по целия свят". Този въпрос ме провокира да осъзная, че разстоянията нямат никакво значение за целостта на едно семейство. Много хора живеят заедно в един дом, а всъщност са много далеч един от друг.

Бихте ли споделели своя любима мисъл
Ако не можеш да помогнеш - не пречи!

Бихте ли могли с няколко изречения да опишете света, в които бихте искали да живеете?
Да опиша света, в който бих искала да живея? Ами това е света, в който живея. Света, който си създавам всеки ден. Това е моята работа, бизнеса, творчеството, приятелите, семейството ми. Радостта от дребните неща.

Вашето пожелание към читателите
Моето пожелание към читателите е да бъдат позитивни. Да мислят положително и да бъдат смели в мечтите си. Не се страхувайте да мечтаете, защото няма невъзможни мечти. Надявам се да открият частица от себе си в моето творчество и това да ги направи щастливи.
И нещо много важно: българи да си останем, където и да бъдем по света!

 

 

 

***

Не питай за цената на мечтата -
никога не се измерва със пари.
Тя е безплатен полет към луната,
сърфиране с приятели добри...
Цената на мечтата е космична -
не можеш да я мериш със везни,
но можеш ти, ако поискаш
със мене да я споделиш.
За да успееш винаги, във всичко,
от своята мечта не се отказвай ти!
Като море, погалено от бриза
мечтата ни превръща в по-добри!

 

 

3.06.2010 г.
гр.Стара Загора

   

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

начало

© 2015ARTDESIGN, All rights reserved!