МОЕТО

ТВОРЧЕСТВО

 

ЖИВОПИС

ФОТОДИЗАЙН

КНИГИ

РАЗКАЗИ

ПЪТЕПИСИ

ИНТЕРВЮТА

ПСИХОЛОГИЯ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ИНТЕРВЮТА

 

ЛЮБОВТА Е СЪСТОЯНИЕ ИЗВЪН ЖИВОТА И СМЪРТТА

(интервю на Камелия Мирчева с Дончо Кръстев)


Дончо Кръстев е роден през 1974 година в Димитровград. Завършил е Медицински колеж и работи като медицински фелшер в гр. Гълъбово. Координатор на Сдружението на медицинските фелдшери и бакалаври по медицина в България. Занимава се е с източни бойни изкуства, алтернативна и холистична медицина. Осем години е бил инструктор и президент на Кунг фу клуб "Бял тигър" в гр. Хасково. Автор е на две книги с поезия "Отново в замъка" и "Нашата приказка", както и на езотерично - философския трактат в стихове "Пътник". Себе си определя "като същност, преоткрила собствения си Път и човек, вървящ по него чрез любовта".

Господин Кръстев, втората Ви книга "Пътник"скоро бе преиздадена в допълнен и променен вариант. Тя е своеобразен вариант на Книгата на промените /И Дзин/ и има много нетрадиционно дизайнерско оформление, бихте ли ни разказали повече за нея и за насоките на нейното продължение.

Работих върху ръкописа на книгата в продължение на 7 години. В началото исках тя да е философско - езотеричен трактат обединяващ мъдростта на изтока и запада. В процеса на работа все нещо, като че ли ми убягваше, все нещо не достигаше, за да се стигне до крайната подредба и окончателния вариант.
Точно в този период бях започнал да изучавам "И ДЗИН - Книгата на промените". Това е една много древна и мъдра книга, писана преди повече от 5 000 години. Докато я четях попаднах на един стих, на едно обяснение на афоризъм, който като че ли бе взет от моето лично творчество и пренесен в книгата. Бях поразен. И тогава осъзнах, че съм открил модела, начина, по който да съставя моята книга. Просто трябваше да заместя афоризмите и стиховете от И Дзин с мои стихове. На пръв поглед това е просто, но в действителност не е така. Година и половина отсявах стиховете, като търсех тези, които хармонират със стиховете и афоризмите, приложени към хексаграмите в "Книгата на промените". Когато вече имах готовност с ръкописа се свързах с Любомир Михалчев - учител по Кунг Фу, човек който се занимава с изучаването на източната мъдрост. С него успяхме да подредим стиховете и да заместим с тях съответствията им в И Дзин.
Същевременно ми хрумна идеята, че самата книга трябва да е оформена, като триптих, който да отразява триединството на Вселената. Тя освен това, трябваше да бъде един вид карта, пътеводител, който да помага на Пътника по Пътя му.
Изпълнението на идеята за книгата в този вариант ставаше скъпо и сложно, но заедно с мои приятели успяхме да сглобим книгата и да я отпечатаме в желания от мен вид. Беше нещо, като в кръжока "Направи си сам". Името на книгата "Пътник" си дойде само, тъй като всички ние сме Пътници, дошли тук от Безкрая, за да се върнем отново там, вървейки по собствения си Път.
Преди известно време преработих и допълних първото издание на "Пътник" и през 2010 година беше факт второто издание на книгата в много по-добър дизайн и оформление. Може да се каже, че при второто издание книгата доби истинско лице, съчетано с красота и мъдрост. В него обясненията за гадаенето чрез И Дзин са по-подробни. Когато представих книгата в Музея "Земята и хората" на провеждащия се там фестивал "Открий себе си" тя бе посрещната с огромен интерес.
Всички ние, човешките същества сме Търсачи и Пътници, независимо дали го осъзнаваме или не. В момента работя по продължението на "Пътник", но на едно по-високо ниво.

Работите, като медицински фелшер в Гълъбово, всеки ден пътувате, за да стигнете до работното си място, занимавате се с източни бойни изкуства, интересувате се от Рейки и алтернативно лечение, разкажете нещо повече затова.

За работното ми място?!... Километрите, който пътувам всеки ден са около 100. Намирам време и за хобитата си.
Човек, когато следва своя Път е на място, на което трябва да бъде, в точното време и прави това, което е най-необходимо и най-правилно. В този аспект аз съм винаги тук и сега. Това е едно от нещата, които научих от бойните изкуства.
Колкото до призванието ни - то идва от миналите ни животи и ние имаме свободната воля да го следваме или не. Това е въпрос на личен избор.
Алтернативната медицина ми помага много в медицинската ми практика. Алтернативната медицина дава една по-цялостна картина на заболяването и на причините, които са го предизвикали. В официалната медицина се лекуват повече следствията на болестта и по-малко причините. Пренебрегва се човека като уникална система, като личност. В последно време в официалната медицина, за мое най-огромно съжаление, се наблюдават чести случаи на приоритет към личната, финансова облага за лекуващия, а на втори план остава пациента и неговото страдание.
За мен по-важно е да се помогне на човека. Винаги чувствам удовлетворение от работа си, когато успея да помогна. Лечението е творчески процес. При едни пациенти то става по-лесно, при други по-трудно. Зависи от много фактори и те са индивидуални и специфични за всеки човек.
Автор сте на една невероятна книга с поезия "Нашата приказка", която всъщност е последната Ви издадена книга. Какво мисли Дончо Кръстев за свободата и любовта?
Любовта е всичко. За нея трудно може да се говори. Човек може само да се потопи в нея и да я изживее.Свободата - това е състояние на сърцето, което следва истинския си Път.
Любовта е състояние, отвъд живота и смъртта. "Нашата приказка" е книга за светлината, която огрява общия Път на две души, един красив и светъл път, изпълнен с неописуема радост да бъдеш едно с любимия човек.

Трудно ли се съчетава лечението на хора с творчество?

Създал съм си добра организация на времето. Въпреки, че времето не е най-важния фактор, не е и без значение. Но когато на човек му дойде музата, нищо не е в състояние да попречи на творческия процес.

Върху какво в творчески план работите в момента?

Завършвам новата "Книга на промените". Тя е съобразена с новата енергетика на Земята Слънцето и хармонизира с Новия човек.
Човечеството в настоящия етап е в състояние на преход от едно енергийно състояние към друго. Преход в пътя на преминаването си от Петата към Шестата раса.
Слънцето и Земята също са в преход. Книгата, върху която работя е своеобразен пътеводител към и в новото. Тя може да се използва както, като книга за получаване на отговори, така и за хармонизиране и лечение чрез повишаване на енергетиката в телата ни. Това става чрез специално разработени даоистки упражнения за повишаване на енергетиката в телата ни.
Към книгата ще има и приложен диск с упражненията, подредени и съобразени с новата енергетика на Земята, която следва Слънцето в прехода.
В диска ще бъде представена и методиката за лечение и самолечение по метода на Архангел Ханиел на Косьо Любенов, медиум и биоенерготерапевт, който много ми помогна при съставянето на книгата. Това е метод на лечение чрез Универсална Космическа Енергия. Тази енергия е Универсална, защото идва от Космоса, от Земята и от всичко, което ни заобикаля. Това е нашата собствена енергия, която е наричана прана от индийците, чи - от китайците, а сред света на учените е позната като биоенергия. Това е един много силен метод за лечение, самолечение и релаксация, който може да се използва от всеки човек, като се комбинира добре с всички останали методи на лечение - масаж, акупунтура, психотерапия, йога, медитация, източни бойни изкуства и др.

Какво най-често може да вдъхнови Дончо Кръстев?

Очите й гласа на любимата жена. Вдъхновява ме любовта във всичките й измерения. По принцип всичко може да ме вдъхнови да напиша стих.
Стихът е песен, отглас от видяното, преживяното и усетеното от твореца във видимия и в невидимия свят. Колкото по-чиста е душата на твореца, толкова по-чиста е и настройката на стиха, толкова по-чисто и истинско е и произведението му.
Сред любимите ми теми за писане са и тези за смисъла на живота и за това, което би направило съществуването ни по-осмислено. За надеждата и вярата, че един ден хората ще разберат по-добре себе си и това какво им говори Бог.

Какви са предимствата и недостатъците на това един човек да живее, работи и твори в Гълъбово?

Недостатъци няма, тъй като аз съм където трябва, работя това, което е необходимо, просто правя нужното. Ние не бива да забравяме, че живеем и се моделираме според изборите си. Това дали осъзнаваме изборите си е отделен въпрос. Човек, който се оплаква от обстоятелствата не разбира Висшата необходимост, а и роптае срещу Твореца си.

Какво бихте искали да се промени в родният Ви Димитровград?

Миналата година Димитровград бе признат за най-зеленият град в България. Този факт много ме радва. Моят град е един от най-спокойните в България. В него и в планината си почивам най-добре.
Притеснителното е, че в последните 15 години по различни икономически и политически причини населението в Димитровград се стопи почти на половина.
Това доведе до факта града ни да стане още по-спокоен. Това прекалено спокойствие вече ме притеснява. Бих искал да се намери начин градът ни да се пооживи с повече млади хора и да върне онова определение за себе си, като"град на младостта". Добре ще е да се подобри финансовото състояние на жителите му, да има повече работа за хората, които биха искали да живеят в него.
Какво бихте променили в България, ако имахте такава възможност?
Чрез това, което пиша и давам на хората аз променям ситуацията в България и не само в нея.
Важното е хората да се пробудят, да променят сегашната си настройка на овце, на стадо мислещо само за храната, секса и забавленията.
Необходимо е преоткриване на духовните ценности. Всъщност трябва да сме благодарни на всички управляващи, които водят българите към дъното на материалния крах. Когато се стигне до самото дъно и няма накъде повече да се потъва ще започне жизнено важния процес на изплуването. Това е трудният начин, би могло и по друг по-лесен, но и лесният и трудният начин са свързани с избора.
През последните 20 години голяма част от хората само потъват. Малцина са тези, които действат и изплуват. Тези, които стигат до дъното ще имат базата, от която да се отнесат нагоре и да изплуват. Ако проявят мъдрост ще оценят всички обстоятелства и ще осъзнаят собственото си участие в тях. И все пак би трябвало да не забравяме, че дори и изплуването е също въпрос на личен избор.

Кои са според Вас най-големите предизвикателства към съвременният човек?

Най-големите предизвикателства и към Човека в древността и днес са еднакви - да преоткрие истинския си Аз и да не го забравя. Всичко останало са само детайли и подробности.
В живота на съвременния българин не липсва вяра. Само, че вярата някак си е обърната в обратна посока и това не се е случило без помощта и намесата на властимащите.
Каква е реалността днес - българите в по-голямата си част вярват, че всичко е безнадеждно, че "България никога няма да се оправи", че живота тук няма смисъл.
И затова българинът обръща очите си към Европа или към Америка, Австралия изобщо където и да другаде, само не и в България.
И въпреки, че малцината от излезлите извън родината си успяват да се реализират и да осмислят живота си, идеята, че другаде е винаги по-добре се шири.
Колко от хората, които работят в чужбина ниско квалифицират труд за жълти стотинки успяват да се насладят на живота?!... Колко от тях са щастливи и удовлетворени?!... Има и такива, които успяват, но колко са те и каква цена плащат за успеха си?!...
Постоянната неудовлетвореност, постоянната липса на нещо в човешкия живот води до болести. Ех, ако българинът успее да преобърне в правилна посока силната си воля и вяра, какви ли чудеса би постигнал?!...

Какво е Вашето разбиране за таланта и за талантливият човек?

Талантът е съвкупност от дарбата и способностите, които сме разработили и развили. Всеки има талант в едно или няколко направления, това до каква степен ще го развие и използва е въпрос на личен избор и на положен труд.
Въпросът за успеха и за реализирания човек е многопластов и многостранен. Какво е успеха?!...В някакво направление човек успява, в друго - не.
Успехът е израз на вътрешното ни състояние и на подготовка за дадено начинание. Въпрос на готовност - дали можеш да понесеш и дали трябва да успееш.
Вселената и Бог знаят най-добре кой колко и какво може да понесе.
Бог не ни товари с повече, отколкото можем да носим. За всичко си има време и място. Например за това интервю, щом сега се прави, значи му е дошло и аз съм готов да кажа думите и посланията си. А щом те са казани сега, значи ще има и хора, които са готови да ги разберат. Тези хора може да са само пет, десет човека, а може и да е само един, но и той ще е достатъчен, за да не се разпилеят казаните думи на вятъра.
За реализирания човек?!... Наоколо има много добре реализирани мафиоти, престъпници, убийци, сутеньори, политици, има и добре реализирани художници, писатели, поети, архитекти и т.н. Има и реализирани Човеци.
Реализацията на даден човек зависи от това какъв талант притежава, как го реализира, в каква среда живее и доколко тази среда се нуждае от дейността на човека. Реализацията на отделния човек може да бъде в полза или във вреда на човечеството. Може да бъде в полза на определена група хора и във вреда на друга.
На света нищо не е случайно. Човек винаги има избор да следва Пътя на светлината да се стреми да реализира способностите и талантите чрез любовта.
Човек трябва да остане верен на себе си, да спазва космическите закони и да помага, а не да вреди на другите. Да обича себе си, другите, Света.
Най-важните ценности са благородството, прошката, взаимопомощта, любовта.... Най-ценна сред тях е любовта към Бог. И ако човек се научи да живее според тази ценност, всичко останало в живота му само с подрежда.
Най-голямото зло е неразбирането на Космическите принципи и непроумяването на силата на любовта. Неразбирането най-често води до омраза и катастрофални последици в живота на индивида и обкръжението му.

Смятате ли, че времето, в което живеем е интересно и с какво?

Сегашното време е много интересно. В една от многото си книги "Интересни времена", големият английски писател и хуморист Тери Пратчет казва: "Да не дава Бог да живеем в интересни времена".
В днешното време няма нищо страшно. На мен ми харесва да живея в него.
Има големи възможности за развитие, има мъдрост. Всъщност, Ницше го е казал най-точно "Това, което не ни убива, ни прави по-силни".
И още нещо, казано от Елбърт Хъбърд: "Ако животът ти поднесе лимони, направи си лимонада". Времето, в което живеем е време на Преход и в личен и в обществен план. В такива времена се отсяват стойностните неща и се проверява духовността и човечността.
Съвременният човек трябва да проумее, да разбере и да избере - дали да живее в света на Причините, дали да твори сам живота си, или да остане в света на Следствията, в света на илюзиите и да води полуживот, в който приема себе си, като жертва на следствията и на ситуациите.
Човек трябва да проумее личният си избор, а той е вътре в самия човек. Когато разбере, че любовта е в основата на живота, той ще се отърси от алчността, която е плод на неразбирането на Космичните закони, плод на илюзорното човешко Его.
Какво са парите?!...Кой определя цената, че едно яйце струва точно 18 ст., а едно животно, една крава, например - 1000 лева.
Каква е цената на живота?!... Нима живота има етикет с цена?!... Бих искал да живея в свят без омраза и войни, свят от любов. Това не е утопия. Вярвам, че рано или късно такъв ще бъде СВЕТА /това ще се случи/.

Определяте ли себе си, като щастлив човек и защо?

Щастлив съм, защото успях да открия себе си, истинския си Аз и с радост крача по собствения си Път. Този Път, който трябва да извървя тук и сега. Продължавам да търся и да нареждам пъзела на живота си, като знам че всичко, което трябва да намеря, ще бъде намерено, всичко, което трябва да се случи, се е случило.
Кои са Вашите сбъднати мечти и за какво продължавате да мечтаете?
Мечтая за един по - осъзнат свят, населен с осъзнати и пробудени хора. Хора, които живеят без злоба и страх в сърцата си. Към създаването на такъв свят е насочена и работата и творчеството ми.
Преди живеех с много компромиси. Сега не бих правил компромиси. Не бих тръгнал срещу сърцето и съвестта си.
Натъжава ме посредствеността в човешките взаимоотношения, липсата на любов в човешките сърца. Тъжен съм, когато любим човек си тръгне от мен.
Но такъв е живота. Той е безкраен, всичко е едно цяло и то никога не си отива. На едно ниво ние не го усещаме, тъй като желаем да сме близо до любимите си същества, да ги усещаме и докосваме. Все още като че ли не сме преоткрили напълно сетивата си да чувстваме и разбираме. И аз имам още да уча в тази посока. Тогава, когато разбера всичко изцяло, когато го осъзная тотално, може би вече думите ми ще са излишни.
Радвам се, когато с някой се случва нещо хубаво. Радвам ме творческите успехи и постижения. Радвам се, когато съм помогнал на някого да се излекува. Радвам се, когато усетя любовта. Радвам се, че чувствам вятъра и че живея живота.

Какъв е смисълът на живота според Вас?

Смисълът на живота е в Пътя към осъзнаването на единното цяло, а това е Любовта. Смисълът е да усещаш вятъра в косите си и да разбираш шепота му.
Смисълът на живота е в самите нас.
Имам предпочитания към мислите изказани в стих. Стихът е шлифована мисъл, превърната в блестящ диамант. Харесвам Омар Хаям.
Третата ми книга "Нашата приказка" е посветена на моята приятелка, която често ми казваше: "Ти мразиш да мислиш!". Може би беше права, една глава за какво по-напред да служи. Това в кръга на шегата. Аз вярвам, че живота е тук и сега, а не някъде там, в някое друго пространство. Затова живея и обичам тук и сега.

10.05.2011г.

За контакти с Дончо Кръстев имейл: baho_db@abv.bg

**********************************

Лист от плачеща бреза

Купчини от есенни листа
вятър с вилата обръща.
Трупал ги е сутринта
градинар, почистващ къщи.

На Времето във хищната уста
той жълтите листа изхвърля.
Там нов живот започват след това,
и всеки лист се в танца хвърля.

На човека есента
май с това се все приключва
с лист от плачеща бреза
Вечност в него се заключва!

Земя

За да живееш ти, цената
готов ли си да заплатиш в Света?
Животът чака на вратата,
а касиерът е Смъртта.
Билетът - земното ти тяло,
и преходната нова форма.
Искра и мрак. Отново цяло.
Като гердан е Пътят ни оформен!

Ще те извикам

Ще те извикам днес
дори без глас останал -
изгубен беше той
във дебрите
на земната мъгла.
Ще те извикам обич,
търсещ просветление
между играта
на реалност и съня.
Безценна перла,
сляпо откровение,
ще те потърся
щом от светлината
изнурени, денят
склони очи.
Ще те потърся,
там, където
е катранена нощта.
Ще те потърся, мила
във сърцето си!
Вървя, без глас крещя
в безжизнените улици,
изпълнени със дъх
на застоял живот,
на прах и пот,
възкисела и робска,
на похот и усмивки
лицемерни.
Ще те извикам, слънце,
щом развържа възлите,
с които хищно и безмилостно
Вселената ме е оплела,
като огромен паяк,
като страшен паразит.
Сега те викам, скъпа,
защото преоткрих
гласа си и песента ми
носи се, като Нирвана
над вълните
на Безкрайното море...
Обичам те!!!...

Вълшебство

Дните суетни
на моето старо Аз
вече са минало,
заедно с него, любима,
заедно с него.
В дните сегашни
ти си причината
да се превърна
в празник вълшебен.
Стихове писах за теб,
събарях лавини
от снежни рими,
митове писах за теб.
Даже не преставам
да пиша...
Всеки мой ред
е изживяно вълшебство
с човека любим
от мен най-обичан.
Всеки мой стих
е нашето най-красиво,
истинско и безсмъртно
Вълшебство!

 

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

начало

© 2015ARTDESIGN, All rights reserved!