МОЕТО

ТВОРЧЕСТВО

 

ЖИВОПИС

ФОТОДИЗАЙН

КНИГИ

РАЗКАЗИ

ПЪТЕПИСИ

ИНТЕРВЮТА

ПСИХОЛОГИЯ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ИНТЕРВЮТА

 

Човекът е устроен да оцелява

(интервю на Камелия Мирчева с Андрея Илиев)

 

    

   

    Първата ми среща с творчеството на Андрея Илиев бе през 2006 г. Тогава попаднах на неговия разказ "Бавно и неусетно". Бях силно впечатлена от усещането. Потърсих още негови творби. После попаднах на http://hanko.hit.bg . Биографията му бе впечатляваща, а и творбите му много ми допаднаха.
    Странно нещо е живота. Среща ни случайно с интересни хора.
    Всеки миг се раждат хиляди идеи, които умират нереализирани...
    Но понякога една реализирана идея може да роди ползотворно сътрудничество, приятелство или просто приятен разговор за стойностни и истински неща.
    Пътищата ни с Андрея Илиев се пресякоха преди няколко месеца. Поводът бе организираният в Стара Загора национален конкурс за кратка проза "Цветница".
    Когато творбата му "Марко Тотев по пътя на щастието" пристигна, въобще и не предположих, че това е същият Андрея Илиев. Това научих много по-късно, след като получих биографичните данни на отличените в конкурса автори. Бях толкова впечатлена, че писател от неговата величина участва в организираният от нас конкурс.
    Днес съм щастлива и благодарна на съдбата, че ми даде възможност да се докосна до света на ЧОВЕКА Андрея Илиев чрез това интервю.
    Той е роден на 27 януари 1957 г. Завършил е военно училище във Велико Търново. Живее и работи в град София. Автор e на над 100 разказа, публикувани в периодичния печат, антологии и алманаси.
    Печелил е една първа и две трети награди за разкази от конкурси на списание "Армейска младеж".
    През 1988 г. печели престижната награда на МНО за литература с дебютната си повест "Лейтенантите от далечните гарнизони". През 2001 г. печели първа награда за разказ на издателство "Аргус", а през 2002 и 2007 г. и конкурсът на "Аргус" за роман.
    През 2004 г. печели конкурса на списание "Вселена, наука и техника" за фантастичен разказ. През 2005 г получава Голямата награда "Атанас Мандаджиев" за къс криминален разказ на Българската секция на Международната асоциация на писателите-криминалисти, а през 2007 г. е отличен с първа награда.
    Лауреат е на хасковската Академия "Каунь" през 2006 г. за хумористичен разказ, дипломант първа степен от руския конкурс "Вечная память!" за разказ, посветен на 60-та годишнина от края на Втората световна война.
    Носител на наградата "Инспектор Стрезов" на литературната критика за 2007 г. за повестта си "Когато един мъж е на колене".
    Електронното списание "Showdance" го обяви за автор на 2008 г.
    Член на Българската секция на Международната асоциация на писателите криминалисти /AIEP/. Автор на книгите "Защо", "Епизод от войната", "Детектив в зоната на здрача", "Когато един мъж е на колене", "Реваншът на Тангра", "Смъртта ще дойде боса", "Да събудиш динозавър" и др.
    През 2008 г. излиза от печат книгата му "Когато ангелите подивеят". за тази си книга Андрея разказва: "...Идеята за романа "Когато ангелите подивеят" ми дойде преди две години, когато намериха убити двете сестри Белнейнски от Пазарджик. И то доста преди следствието да зацикли, та да се стигне до последните скандали. С какво ме привлече? Сестрите изчезнаха на 27 януари - на моя рожден ден.
    Знаете ли, има една ужасяваща статистика - не знам кому е нужна, но я има. На еди-колко си минути умира човек на еди-колко си умира дете; на еди-колко си - някой е убит... и така нататък. Приемал съм го като някакви цифри. Обаче тук... Аз знам какво съм правил онази вечер на 27 януари. И е ужасно, потресаващо да научиш, че когато за теб са вдигали наздравици, в същата минута от конкретни хора животът се е изцеждал в страшни мъки... Първоначално замисълът бе друг. Но безхаберието и липсата на елементарен професионализъм знаете до какво доведоха. Тогава на преден план излязоха негодуванието и възмущението ми от тоталното блокиране на институциите и пълната безпомощност на обществото ни да ги накара да си свършат работата... Главният въпрос, който си поставям в романа, е: кой може да е извършил това жестоко престъпление? Какво става с нашето общество? Нали живеем под едно слънце, ядем долу-горе една храна, пием една вода, посещавали сме училища, които функционират по едни и същи правила и наредби...
    Водещо за мен бе предположението на родителите на момичетата, а и на голяма част от хората в Пазарджик, че зад това нечовешко престъпление стои фигура от високите етажи на властта. В романа това е висш съдия. Чувам вече вопли - ама как!... Господа, помните ли, че двама свидетели твърдяха, че висш представител на прокуратурата лично е кълцал със сатър една адвокатка?... Да, излезе тоя и оня и опроверга това-онова. Обаче самият факт, че двама души го казаха - и то не в роман! - вече е страшна присъда за държавността ни и една диагноза от страна на обществото за политическия ни елит. В романа този герой /Добрев/ е наел двама - един сексуален маниак и един откровен луд - да му доставят момичета за забавление. И те го правят. А когато се налага - и отстраняват тези момичета. ... Нещо измислено ли ви се струва? Веднага ще контрирам - а изчезналите в Добричко? Кой? Защо? Вече 10 години няма отговор. Защо да не съм прав аз?

    Тук веднага трябва да отворя скоба: два месеца след излизането на романа на книжния пазар Бойко Ганчевски, криминалният психолог, участвал в разследването на двойното убийство заяви пред медиите "Когато направихме психологическия портрет на извършителя като жесток, като човек изключително агресивен, ние и оперативните работници установиха определен кръг от лица, които преминаха през така наречения детектор на лъжата, както е общо прието, и трима души в изследването пропаднаха на теста, т.е. не издържаха теста, като едното лице знаеше кои са вероятните извършители, а за другите двама ние бяхме категорични... Психологическият профил е доста дълъг, но това са лица от мъжки пол, които са сравнително в зряла възраст, с известни прояви в полицията, единият от тях има и психиатрични такива прояви." С романа "Когато ангелите подивеят" искам да насоча читателя към две неща. Какви неща стават в нашия двор. Криминалната хроника не е просто част от новините във вестника, това не е нещо станало някъде и с някого и затова то не ни касае. Утре в колонката на вестника може да сте и вие. И в този смисъл бих продължил заглавието така: Когато ангелите/хората, които мислим за нормални, обикновени/ подивеят, те се превръщат в чудовища... В романа работата на държавните институции свършват двама корави мъже, които въздават справедливост по най-древните закони. Но как става в живота? Има ли справедливост? Наказание? Възмездие? В този смисъл заглавието би могло да се продължи "Когато ангелите подивеят, към тях не трябва да има милост."
    Творчеството на Андрея Илиев е впечатляващо и силно въздействащо. Темите са разнообразни и взети от живота.
    С дълбок поклон пред твореца и човека задавам на Андрея Илиев няколко въпроса и му благодаря за това, че прие да им отговори.

    Как бихте описали себе си в няколко изречения?
    Казват, че човек имал три лица: това, което самият той смята, че е; това, което другите виждат; това, което е в действителност. Така че ако опиша себе си - това ще е как аз се виждам и няма да е обективно.

    Това, което описвате в творбите си, се случва и в реалния живот. В книгите ви човек получава отговорите, когато е на границата между живота и смъртта. Разкажете откъде черпите вдъхновение за сюжетите?
    Преживях доста в тоя живот. Мисля, че няма нещо лошо или хубаво, до което в една или друга степен да не съм се докосвал. Какво да се направи - живях и живея в интересно време. Просто гледам и пиша. Сега се ровя по архиви и библиотеки. Събирам материали за атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 г. Оказва се, че за този период битуват много митове. Ще ми се да ги разчупя. За един писател да живее в България си и ма и предимства. Сюжетите ходят по улиците. Вземете преводната литература, която ни залива - голяма част от нея е изсмукана от пръстите. Банална. На пръсти се броят книгите и авторите, които казват нещо ново или описват нещо, за което читателят би казал : "Да, това е наистина така..."Но има и недостатъци? На първо място - езикът ни, който е непознат за света и по тая причина един наш автор трудно достига до широк кръг читатели навън.

    Какво бихте променили в България, ако имахте такава възможност?
    Много интересен въпрос. И ако беше ми го задала преди 20 години, сигурно щях да ти предложа списък от стотина страници. Но сега, от висотата на моя половин век - не, не искам нищо да променям. Каквото трябва, то става… Инак изпадаш в ролята на Господ и току си започнал нова Октомврийска революция, а тя видяхме, че не доведе до нищо. Но най-голямото предизвикателство към съвременния човек е едно - да остане човек.

    Липсва ли вяра в живота на съвременния българин?
    Зависи от човека. Във вярата е като в разузнаването - там казват "Където не сме ние, там е врагът!" Между впрочем така е и в любовта - ако не си в сърцето на любимия, там скоро се намества друг… Та и с вярата - всеки човек вярва в нещо. Безверието е също вид вяра, вяра в нещо си… Ако ме питаш конкретно за религията - аз изповядвам тежка форма на атеизъм. Но това не значи, че не вярвам…
    А таланта - или го имаш, или го нямаш. Той не се получава нито в асамблеи, нито в специални училища. Божия искра… Или пък игра на природата с гените… Не знам. Но талантливия човек в науката или изкуството е дар за страната си и трябва да се подкрепя, да му се помага. Защото той по правило трудно се справя с дребните житейски неща...За успеха и реализирания човек?!...Суета на суетите, беше казано в Библията. Всеки разбира различно успеха, но всички са единодушни, че той е относителна величина. За един успех е да метне бабичката от първия етаж и да й чопне гарсониерката… Друг - да изкачи Еверест. Трети - да вдигне трети етаж на вилата в Бояна… Мисля, че блянът за движение напред е същността на успеха и реализацията. В момента, когато започнеш да мислиш, че си успял и реализиран, значи нещо сериозно не е наред…И все пак най-важните човешки ценности си остават доброта, човечност, състрадателност, идеализъм…За злото?!...Мисля, че няма голямо зло. Или по-скоро всяко зло е голямо.

    Какво смятате, че трябва да се промени в живота на съвременния човек?
    Всички опити - било чрез религия, било чрез някакви революции - да се промени човека са завършили с фиаско. Ето, идва християнството по нашите земи и започва да извива ръцете на бедния българин да се откаже от курбана в чест на бог Волос. Не става! И го прекръстват тоя Волос на свети Георги… Човек е устроен да оцелява в заобикалящата го действителност. И той се променя заради нея и в името на продължението на рода. И ако ние искаме той да стане по-добър, трябва да се променят условията. А това за съжаление непрекъснато става, но към по-лошо.
    И въпреки това нещата, които ме радват са много - децата, интересна книга, красива гледка, хубава жена… За съжаление и това, което ме натъжава е в множествено число - болен човек, изоставено дете, ударено животно…Щастлив човек ли съм?!...Ама разбира се! Бях около 13-14-годишен, когато реших, че ще стана автор на книги и мечтата ми се сбъдна. Борих се за това и го постигнах.
    За компромисите?!...Сигурно трябва да изброя някои неща, които обществото признава за благородни и да кажа, че никога не бих направил компромис с тях. Но в живота е другояче и понякога се налага да извършиш светотатство - да прекрачиш норма или ценност в името на бъдещето например. Бих желал да живея в свят с повече доброта у хората, с повече зеленина и красота...

    Какъв е смисълът на живота според Вас?
    Е, не мога да го формулирам… Блъсках си главата много години над това. Не успях, признавам си. Но ще ти разкажа нещо. Имах дядо, много здрав мъж. Когато умираше, ни в клин, ни в ръкав ми каза" "Знаеш ли, едно ми е мъчно - цял живот бях овчар, а не си отядох на агнешко."… Бях потресен. Много мислих. И за себе си така формулирам нещата: не знам с каква цел ме е шитнал на земята Бог, но трябва, като си отивам от нея, да не съжалявам за неща, които същият тоя Бог ми е предлагал всекидневно. Една от любимите ми мисли е:"Когато поръчваш, знай, че накрая кръчмарят идва винаги и сметката трябва да се плати…"

    И все пак какво се случва "Когато е един мъж е на колене" в живота?
    Това, което е описано в книгата. Ние сме като дърветата - докато сме млади, се превиваме. Сетне или издържаме на бурята, или се пречупваме.

    Вашето пожелание към читателите?
    Да са живи и здрави - останалото могат да си го купят!

 

    28.08.2009г.


1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

начало

© 2015ARTDESIGN, All rights reserved!