МОЕТО

ТВОРЧЕСТВО

 

ЖИВОПИС

ФОТОДИЗАЙН

КНИГИ

РАЗКАЗИ

ПЪТЕПИСИ

ИНТЕРВЮТА

ПСИХОЛОГИЯ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ИНТЕРВЮТА

 

СЛЕД ВСЯКО ПАДАНЕ ВИНАГИ ИМА ИЗПРАВЯНЕ

(интервю на Камелия Мирчева с Момка Попова)

 

 

   Тя е родена на 8 март 1939 година в с. Сборище, Сливенско. Завършила е учителския институт в Бургас има защитена специализация в Петербург, Русия. Тя е най-жизнерадостният и позитивен човек, когото познавам. И е сред малцината хора, който успяха да запазят личността си и да развият таланта си след 32 години учителски стаж, от който 10 в село Сборище, 10 в село Черково и 12, като директор на Основното училище в село Горно Ботево.
    Познавам я отдавна. В периода от 1989 до 1994 година аз работех като учител в Стамово /днес Хан Аспарухово/, съседно село на Горно Ботево. Пътувахме всеки божи ден в пек, студ, вятър и мъгла с автобуса.
    За нея се разказваха легенди. Авторитетът й сред ученици, учители и родители беше безспорен. В името на работа в училище, тя беше способна на всичко.
    Да обикаля от къща на къща до късно, за да разбере защо някое дете не е на училище. Да намери начин и средства, най-често лични, за да купи тетрадки на някое детенце.
    Това бяха първите ми години като учител и личностите, като нея ме караха да вярвам, че има надежда нещо в образователната система да се промени. Днес все още вярвам в това, въпреки че отдавна напуснах образователната система уморена от битките си за нейната промяна.
    Тя е изключителна личност. От онези, който винаги оставят следа в живота на хората, който ги познават.
    Пътувахме години наред с нея в автобуса и си говорихме с за книги, за изкуство. Впечатляваше ме винаги с това, че намира време за всичко и за всички. Усмивката й озаряваше мъгливите и студени дни.
    После разбрах, че се е пенсионирала. Усмивката й ми липсваше. Липсваха ми разговорите с нея, липсваше ми нейната вяра и борбеност. После разбрах, че рядко си идва в Стара Загора и че живее в село в близост до Чирпан.
    Но пътищата човешки са неведоми.
    Когато съдбата е предопределила да се срещаш с определени хора, то няма начин това да не се случи.
    Преди около пет години се срещнахме случайно, поговорихме набързо и си разменихме телефоните. Разбрах че пише. Доста дълго настоявах да прочета написаното и най - накрая тя ми донесе ръкописите на два романа. Прочетох ги на един дъх. Изживяването беше невероятно. От дълго време не бях чела нещо толкова силно и стойностно, написано от български автор. Бях впечатлена. Видях я в съвсем нова светлина.
    Нейното име е Момка Попова, но близките й я наричат просто Мона.
    Тя е автор на над десет романа. Омъжена е. Има две дъщери и прекрасни внуци, който й носят много радост.
    Днес поводът за нашата нова среща е отпечатването на първата й книга, в която са включени два от романите й "Разбити сърца" и "Жриците на змея".

    Госпожо Попова, бихте ли могли да опишете себе си в няколко изречения?
    Да. Зодия "риба" съм. Плувам по течението, срещу течението и падам на дъното. И тогава, когато съм там, на дъното, сътресенията в душата ми са най-силни и в такива мигове вземам най-важните решения за себе си. Тогава:
    Душата ми крещи.
    А звуците в устата ми
    са глухи. Ръцете ми
    са с нож прерязани.
    Краката ми напълно
    смазани...И в този миг
    на песимисъм
    със силата на магнетизъм
    раздвижвам
    своя механизъм...

    В такива мигове се опомням и си давам отговор, че след всяко падане има и изправяне. Връщам се на повърхността, влизам в реалността и тръгвам срещу течението, но вече като акула. И тежко на тези, който влизат в моята забранена за тях територия. Постигам целта си, не се плаша от прободните рани. А после, после ставам тиха и спокойна и всеотдайно се понасям отново по течението.

    От доста години живеете в Чирпанското село Яздач, Чирпанско? Разкажете ни нещо повече за него.
    Село Яздач е родното село на съпруга ми. В момента то е селце със затихващи функции. В него има само самотни старци, празни къщи, цигани и кучета. Нощно време вият чакали и освен воят им навсякъде има само тишина. Тъма и тишина.

    Върху какво в творчески план работите в момента?
    По някакво случайно съвпадение с моя зодиак в момента работя над книгата "Мълчанието на рибите". Това е един разказ с криминален оттенък, какъвто има и в другите ми романи. В сюжетната линия се преплитат саморазправа, уреждане на стари сметки, възмездие при беззаконие и още куп неща.

    Автор на колко книги сте? Какви са любимите Ви теми за писане и какво най-често Ви вдъхновява?
    Автор на повече от десет книги съм. И бързам да добавя, че всичките са непубликувани, по разбираеми причини. Тематично книгите ми са свързани с прехода в края на двадесети и началото на двадесет и първи век. Героите и идейните сюжети са от обикновеното ежедневие, от живота на обикновения човек и неговия житейски път, от това което се случва на улицата. Готови за печат са и книгите ми "Сребърната монета", "Триглавото куче", "Мария", "Драконът", "Прилепите не обичат светлина", "Златният сейф" и други.
    Госпожо Мирчева, Камелия, искам да публикуваш това, което ще кажа сега, моля те. Твоят жест да направиш книгата ми ме трогна. Нямам думи от вълнение. Не мога да повярвам, че някой на този свят ми подава ръка. Пратила си книгата ми "Разбити сърца" по Интернет чак в Чикаго.
    И от там, чак от Америка, Райна Недялкова е написала прекрасен отзив за нея. Благодаря й от сърце. Нямам думи, с който да изкажа благодарността си на нея и на теб.
    А колкото до вдъхновението?!...
    Животът ни днес е много динамичен и ни завързва с възел в троен аспект, в който се преплитат настоящето, миналото и неизвестното бъдеще. Сътресенията във всички сфери на живота са неизчерпаем материал за вдъхновение на критици, сатирици, поети, художници и политици. Моят житейски път бе постлан и изплетен от дълга нишка, която ми предложи много въпроси и отговори. А между тях - търсене и бунт в душата. Търсех и продължавам да търся отговори на въпросите, за "хаоса в хаос" и за човека в хаоса, и всичко това се преплита във въртележка, която сама се върти в кръг:
    Въртя се в кръг и в пълна суматоха.
    И няма уред, с който да измеря
    маневрата на моята посока.
    Въртя се в ходове разнопосочни,
    като прашинка понесена от ветрове
    и търся знаци точни,
    на хаоса ни светофар да станат те..

    Като се замисля най-много ме вдъхновява улицата с протегнатата ръка на просяка, с проституиращите по пътища и магистрали момичета. Вдъхновява ме търсенето на отговор на въпроса защо един човек се превръща в изнудвач, крадец, убиец, защо взривява коли, банки, домове, магазини... Защо?!... Ето един малък фрагмент от подобно вдъхновение:
    Приближих контейнера и побързах да се освободя от найлоновата торбичка с боклука, за да не гледам как висок, стар, над осемдесет годишен клошар, нахлузил до уши шапка, с тъмни очила и износен анцуг от шестдесетте години, обут в обувки, също от тогава изви глава и погледна "моята стока". Не се смути от физическото ми присъствие и започна да рови. Аз потръпнах от отвращение и заобиколих количката, пълна със завързани картони. Побързах към блока. Хванах дръжката на входната врата, но не я отворих. Обърнах се, като последната клюкарка, за да се уверя какво вади от моята мизерна торба. И видях нещо, което ме накара да се презря. Той също гледаше към мене. Главата ми забуча, а краката ми се подкосиха. Той свали тъмните си очила и очите ни се срещнаха.
    Погледът му се заби в мене, като психотронно оръжие и за част от секундата ме накара да се опомня, защото го познах.
    Този клошар не беше никой друг, а моят учител по български език и литература... Този човек беше моята икона, моят БОГ...

    Работили сте в образователната система 32 години, от тях 12 като директор на училище. Какво мислите за образователната система днес, какви са нейните недостатъци и предимства?
    Дойде наскоро един посланик от Америка и заговори на чист български език. Първите му думи бяха "и ний ме дали нещо на света". Аз не разбрах за кого говореше той - за откривателят на компютъра или за славянската азбука...
    Потомка съм на възрожденец. Прадядо ми е построил църквата в родното ми село и е първият свещеник и учител там след Освобождението от турско робство. Гордея се с него. Учил е децата в една стая, сеел е просвета. Днес, сто и петдесет години след него, в началото на двадесет и първи век вестниците, радиото и телевизията тръбят, че има стотици неходещи на училище и неграмотни деца. Защо?!... Кой е виновен?!... Какво остана от добрата ни образователна система?!.. Къде отиде тя?!... И защо сме на дъното?
    Образователната ни система е сбъркана, а тя трябва да е над всичко. Ако за един военен контингент се дават милиарди, то за образованието и културата на българската нация трябва да се отделят двойно повече. Не отричам, че днес има много по - големи и нови възможности за усвояване на знанията, отколкото от началото на прехода.
    Децата имат повече информация, но схемата за единна образователна система е разкъсана, неясна и експериментална. Всичко се прави някак си на парче.
    Двадесет години бях учител, дванадесет - директор на училище. През ръцете ми са минали стотици селски деца и не помня случай, когато да е имало неприбрани в училище и неграмотни деца. Когато бях директор на училището в с. Горно Ботево, Старозагорско, обучението беше целодневно, като следобедните занятия бяха занимални с възпитатели. Дори децата с умствени недостатъци не оставаха неграмотни. Те минаваха през специални комисии и бяха изпращани в специализираното училище в Нова Загора. Двадесет години живеех на колела. Сутрин излизах от дома си в Стара Загора в шест часа и се връщах вечер, понякога и към десет часа. Освен учител и директор бях и председател на читалището, както в село Черково, докато работех там, така и в Горно Ботево. Работех с децата, с родителите, с обществеността, имаше сътрудничество с кмета и с полицията в селото. Имах прекрасни учители и те бяха винаги до мене. В Горно Ботево такива са: Мика Стоянова, Цветана Генова, Мария Лекушева, Мелникова, Вълчо Димитров и др. Не разбирам и не мога да дам отговор за това какъв учител е този, който излиза от училище и отива направо в бутика си, в магазина или в офиса на фирмата, в която работи. Не знам кога се подготвя за следващия учебен ден?!...Кога се среща с родителите на децата и къде остават следобед учениците?!...
    Да, бе... Забравих. Връзката е удобна и бърза, и постоянна. По джи ес ема. Позицията ми е може би остра и критична, но учителската професия е мисия и призвание, а не нещо свързано със стока и пари.

    Какви са предимствата и недостатъците на това един човек да живее и твори в България? И какво бихте променили в страната ни, ако имахте възможност?
    Днес в България можеш да твориш колкото си искаш и както си искаш и както можеш, но пред творческия идеал има една голяма бариера, наречена "златна среда". Има нещо сбъркано в това - у нас идеите си остават само идеи, който не доживяват реализация. "Златната среда" е затворила врати и прозорци, присвоила е творческия процес за себе си, за приятелите и роднините си, за познатите си... Това е недостатъка да живееш и да твориш в България, защото когато направиш дори и крачка напред, тази среда те смачква...
    Какво бих променила?!... В България навсякъде се тръби, че всичко е политика и политиката е всичко. Ако имах някаква възможност бих променила, преди всичко политиката. И промяната ще започне с промяна на конституцията и на законите. Бих забранила безбройните и безразборно създадени партии и партийки, за да не се самоизяжда и погубва нацията. Както във всички големи държави на света, така и в България не са и нужни повече от няколко партии. Трябва да има закони, които да дават право на управляващата партия да управлява в цялата държава, за да може да се видят резултатите от нейното управление. За да може тя да поеме отговорността и контрола на изпълнението на законите. Бих променила и избирателната система. Иска ми се да заставя тези народни избраници, дето повече от 20 години живеят безпроблемно в Народното събрание с мисълта, че са Богоизбрани, че са ненаказуеми и че за тях не важат закони. Понякога ми се иска да вляза при тях и да из кажа:

    Госпожи и господа депутати!
    В България всички сме познати.
    И всеки може да ви каже,
    кой копае всеки ден сондажи.
    Кой махалото заставя,
    грешни ходове да прави?
    Кой на всяко заседание,
    в Народното събрание,
    с аргументи, бранейки
    лични интереси
    изгодните закони внесе.
    Кой използва детонатор
    и във всички зали
    взривоопасни точки пали.
    Кой не знае как грифони,
    работят по стари шаблони?
    Кой се мъчи в кулоарите,
    да обира лаврите?
    Кой по горните етажи
    глади, маже, лъже
    с пръсти сочи, докато
    за лични облаги
    държавата точи?
    Кой законите мотае
    и все нови избори желае?
    Кой не може да ви кажи,
    че от вашите сондажи
    се разнася радиация
    и блокира Българската

    ДЕМОКРАЦИЯ...

    Добре, че не съм политик... Защото Янето, Волен и Татяна Дончева щяха да са само моя жалка сянка. Тези думи са в кръга на шегата. Въобще можеш ли да си представиш човек, като мене в тяхната компания?!...
    Истината е, че най-голямото предизвикателство за съвременния човек е оцеляването и сигурността му по време на криза. А тя кризата в България, знаем от кога е...
    Липсва вяра в живота на българина. Писна му от лъжи, от избори и от мизерен живот. Парадоксално е да се пишеш европеец, а стандарта на живот да е като на човек от джунглата...

    Какво е Вашето разбиране за таланта и за талантливият човек?
    Талантът е дар божии. Човек е програмиран още с раждането си да има определени таланти, заложби и дарби. Но това е само кодиране на тези предпоставки в човешката личност. За развитието на таланта са нужни много труд, постоянство, всестранни познания и добро взаимоотношение с действителността и социалната среда, в която човек живее. Някой беше казал, че творчеството е равно на 5 % талант и 95 % труд, за да се развие таланта.
    Успехът и реализацията на човека зависят единствено от средата, в която се живее и работи. Успех има само в среда сред знаещи и можещи хора. Там, където царят невежеството и неграмотността няма успех. Там има само тъма - дълбока, непроходима, повличаща тъма. Сред невежеството, неграмотността и некомпетентността дори и геният загива и потъва в мрак, защото средата го повлича в тъмнината, в която самата тя живее.

    Кои са най-важните за Вас ценности?
    Най-важните ценности за мен не са нито диамантите, нито златото, нито среброто, нито нанизите от перли, а тези невидими качества, които ни правят хора и кичат душата и сърцето на човека. И те са добротата, честността, трудолюбието, любовта, обичта и човечността.
    Най-голямото зло според мен са парите. За тях и с тях се водят войни и човешки същества убиват себеподобните си. Заради тях се извършват палежи, грабежи и убийства. Техните рожби са алчността, завистта и егоизма. Тяхната власт може да омагьоса душата на човека и от ангел да го превърне в демон. Тези хартийки държат в ръце света и го превръщат в разярен звяр, който вместо мир и любов сее нещастия, бедност, злоба, мизерия, нищета и смърт.
    И въпреки това времето, в което живеем е много интересно. Всеки човек има правото и възможността да бъде гражданин на планетата. Да общува с различните точки на света бързо, чрез интернет. Съвременният човек има възможност да надникне далече, далече към необятната Вселена, а това е едно от вълшебствата да опознаваш неизвестните светове... Днес всеки човек трябва да промени своя духовен облик, защото душите ни са замърсени. Замърсени са не само от въздуха, а и от това, че позволихме да загубим и разрушим духовните си ценности.
    Заменихме ги с псевдоценности и това личи дори във физическото ни състояние. Няма я усмивката по лицата ни. Няма я дори онази походка на самоуверения и горд човек. И всички бързат...Бързат за никъде...Всеки е сам и се чувства, като откършен клон от голямото дърво. Престъпността ни завладява. Нейните огромни размери водят до самоизяждането на човешкия род. Осъмваме и замръкваме с палежи, грабежи, отвличания и убийства. А медиите ни заливат с поредните събития, пълни със насилие, агресия, злоба и омраза. Приоритет имат цинизма, вулгарността, "дребните душици" с големи права и пълни джобове...Всичко това ни трови душите ни бавно и постепенно...Но крайно време е да се хванем в ръце, да прочистим наслоената отрова в душите си и чак тогава можем да направим промяната в живота си.

    Кои са Вашите сбъднати мечти и за какво продължавате да мечтаете?
    Все още не съм сбъднала мечтите си. Но умея да се радвам а щастието на хората, на децата си, на близки и познати и страдам с тях, когато и те страдат...
    Добрите неща ме радват...Любимата ми мисъл е: "Изживей човешки живота си, за да оставиш диря след себе си..." И съм категорична, че човек трябва да си помогне сам, за да му помогне и Господ.

 

    20.02.2010 г.
    Стара Загора
   

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

начало

© 2015ARTDESIGN, All rights reserved!