МОЕТО

ТВОРЧЕСТВО

 

ЖИВОПИС

ФОТОДИЗАЙН

КНИГИ

РАЗКАЗИ

ПЪТЕПИСИ

ИНТЕРВЮТА

ПСИХОЛОГИЯ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ИНТЕРВЮТА

 

В ТАКИВА ЧАСОВЕ СЕ РАЖДАТ ЧУДЕСА

(интервю на Камелия Мирчева с Таня Шелхорн)

 

 

   Тя е родена на 03.02.1951 г. в гр. Брезово. През 1969 г. е завършва гимназия в гр. Пловдив, а през 1982 г. ВИТИЗ "Кр. Сарафов" (НАТФИЗ) - София със специалност Куклено актьорско майсторство в класа на проф. Атанас Илков. Играла е като стажант-актриса в Драматичните театри в Русе и Ямбол. От 1973 до 1986 г. работи в Куклените театри в Ямбол, Габрово и Пловдив. От 1986 до 1994 г. представя в Швейцария със собствена куклена програма за възрастни. Автор е на сборника с очерци "На подобното с подобно" (2003), автобиографичните романи "Дарина" (2003) и "Д-р Кристиан и неговата компания" (2004), както и на новелата "Най-дивната нощ" (2007). Автор на книга с пиеси за куклен театър "Вупер - котаракът супер" (2005), на разкази и пътеписи.
Нейното име е Таня Шелхорн.

   Госпожо Шелхорн как бихте описали себе си в няколко изречения?
  Да опознаеш себе си е една непосилна задача, която те преследва до края на живота. Ако беше толкова лесно, просто нямаше да грешим, а ние непрекъснато това правим. Бих могла да отговоря, какво чувствам в сегашния етап от моя житейски път, но ще го направя с едно прекрасно стихотворение от арх. Серафим (Алексиев).

Към Бога

Аз бавно, бавно Те обиквам,
Теб, радост моя, мой Живот!
И сладко с мисълта привиквам,
че Ти от мен очакваш плод!

Минават неусетно дните,
но смисъл в тях е скрит сега.
Аз радостен съм във бедите,
честит в покайната тъга!

Аз не скърбя, че пролетта е
отдавна отсънуван сън,
че лятото клони към края,
че чака есента навън!

О, стига плодове да има,
по мойте клони да тежат,
тогава нека дойде зима
и аз се прибера отвъд!


   Върху какво в творчески план работите в момента?

   Пиша "истории разни", както пеехме в един куклен спектакъл. Обожавам среднощните часове, когато мога да споделя мислите си с белия лист. В такива мигове се раждат чудесата, които не можеш да забележиш в ежедневието. Никога не насилвам творческото си "Аз", давам му пълната свобода, да се вихри из моята фантазия. И най-важното - не го заплашвам с предварително публикуване, така нещата звучат естествено. Не забравям и мъдрия съвет на Еклисиаста:
    "И освен всичко туй, синко, пази се от това: да съставяш много книги - то няма край, и да четеш много - то е уморително за тялото." (Екл.12:12)

   От доста години живеете в Швейцария. Разкажете ни нещо повече за страната, за хората, за населеното място, в което живеете, за вашия живот там.

   За Швейцария не съм престанала да разказвам, откакто я посетих за първи път, а това беше през лятото на 1986 година. Писала съм за нейните природни красоти, чистота, демокрация. Но тези неща вече се знаят, в ерата на интернет хората имат информация за всичко. Това, което продължава да ме вълнува, са жителите на тая страна, техният начин на мислене и чувството им за отговорност. Това са основните критерии, по които швейцарецът се различава от българина.
    Тук законът е свещен, той се изпълнява съзнателно. Престъпление е да го нарушиш. За първи път в Швейцария чух термина "изнасилване на закона" - нещо, което е конщунствено и е строго наказуемо. Всяко предложение или промяна се подлага на гласуване, тоест, държавата, това е народът. Нищо не става без неговото съгласие. Уважава се личното право и свободата на човека. Обслужването е на ниво, клиентът е №1 навсякъде. Принципност и честност са заложени в договарянето и заплащането. Чувала съм швейцарците, да се шегуват така: Ние сме честни до 1 милион!
    Наблюдавам обикновените прояви в ежедневието и от тях си вадя заключение за много неща. Ще разкажа две весели случки, не ми се ще, да се задълбочавам в теория.
    Наблизо е гората, моето любимо място за разходка. До нея има игрище. По него тичат не само спортистите, но и четириногите наши приятели. Те обаче си вършат естествените нужди без задръжки. Сложиха около игрището кутии за изхвърляне на кучешките фекалии. За целта бяха оставени найлонови торбички. Поставиха табели да се почиства игрището, защото това затруднява спортуващите. Стоях и гледах, как съвестно хората изпълняваха нареждането. Споделих възхищението си с моя съпруг, а той категорично отсече, че в България това не може да се случи, защото веднага ще откраднат кутиите с найлоновите пликове.
    След време видях други табели покрай гората - умоляваха се гражданите да разхождат кучетата си с каишки, за да не плашат новородените сърненца. Дни наред наблюдавах, как ще се изпълни това нареждане - не срещнах едно куче без каишка.
    Швейцарецът изпълнява съвестно всяко свое задължение, затуй държавата е просперираща.

   Бихте ли описали пътя, който извървяхте от НАТФИЗ и България до Швейцария.

   Всичко стана като в приказките - много силно го желаех и то се сбъдна!
Последните 5 театрални сезона работих в Пловдивския куклен театър. Бях ръководител на един куклен състав с деца. Търчах по "халтури". Участвах в програмата на нощните пловдивски барове. И въпреки всичко парите все не достигаха за един нормален живот. Живеех на квартира. Омръзнало ми беше да броя стотинки. Чувствах, че това състояние ме затормозява и не виждах перспектива за някакво творческо развитие.
    В нощния бар на "Новотел Пловдив" се запознах с музикантите от оркестъра, които бяха излизали доста навън. Убеждаваха ме, че моето куклено шоу е много интересно и ще се хареса непременно. Поръчаха ми да направя една видеокасета и снимки, които ще представят на техния импресарио в Норвегия. Това беше нещо невероятно, вече се виждах в тези примамливи чуждестранни барове!
Сега разбирам, че несъзнателно съм прилагала Закона на Привличането, за който все още никой не беше чувал. Той проработи с пълна сила. Докато визуализирах отпътуването си за Норвегия, в бара се появи една дама от Швейцария и сама предложи да ми уреди договори - беше запленена от шоуто!


   Какви са предимствата и недостатъците на това, един човек да живее и твори в Швейцария ?

   Колкото до творческата нагласа, мисля, че тя може да се прояви навсякъде, стига да я носиш в сърцето си. Или както е казал Хамлет: "Бих могъл да седя затворен в орехова черупка и пак да се чувствам като краля на Безкрая"!
    Иначе предимствата на живота в Швейцария са очевидни - цивилизован свят!

   Какво най-често може да Ви вдъхнови? Любими теми за писане, ако имате такива.

   Вдъхновява ме необичайното, това, което се стреми към звездите, а не рови в прахоляка. Повод за най-любимите теми ми дадоха моите Кукли, много неща научих от тях. Те ме поведоха в своето междузвездно пътешествие и ме увлякоха в очарователните си истории!
   
"В полунощ се разтварят небесата и се откриват небесните тайни!" - така започва романът "Дарина". Разкажете ни нещо повече за Вашите творби.
    Искам само да спомена, че по време на творческия процес се случваха толкова много чудеса, че ако започна да ги разказвам, ще се получи още една трилогия. Беше невероятно преживяване, което промени живота ми!

   Как изглежда българската литературна действителност през погледа на писател, живеещ в Швейцария?

   Не бих могла да дам категоричен отговор, тъй като нямам цялостна информация, но от това, което преживях във връзка с издаването на моите книги, мога да кажа, че нещата са доста печални. За първи път се сблъсках с тази литературна действителност и останах изумена от факта, че българските автори са подложени на такова унижение в собствената си Родина. Едва ли някъде по света може да се срещне подобно явление!
    Публикувах едно Отворено писмо до Асоциация "Българска книга", който желае, може да го прочете тук:
    http://liternet.bg/publish14/t_shelhorn/abk.htm
   Българинът трябва да се научи да работи преди всичко честно и качествено във всеки един аспект, ако иска да има промяна в живота му. Тъжно е да гледаш, как всеки се стреми да изхитрува някак на дребно и да се чувства доволен, ако е успял да излъже и открадне. Жалко, че до такива методи прибягват и хора, към които съм се обръщала с уважение и доверие.

    Липсва ли Ви България? А Брезово?

   Никога не прекъсвам връзката си с България, идвам си всяко лято, срещам се с приятели и колеги. А когато съм в Швейцария почти ежедневно "летя" до Пловдив!
В Брезово преминаха първите 7 години от моя живот, те са незабравими. Но някога там беше много по-хубаво, отколкото сега.

    Бихте ли се върнали в България?
   Определено да, ако един ден остана сама.

    Какво бихте променили в България, ако имахте такава възможност?

   Задавате много интелигентно въпроса си: ако имахте такава възможност! Значи трябва първо да размисля, какви са възможностите ми, преди да се хвърлям да променям... законите, например. Тъй като зная, че това е невъзможно, не намирам за необходимо, да отегчавам читателя с излишни фантазии. Но едно нещо мога да променя със сигурност - самата себе си! А променяйки себе си в положителна насока, смятам, че мога да допринеса за много промени и в Родината си. Или както казва св. Серафим Саровски: "Радост моя, придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят".

    Кои са според Вас най-големите предизвикателства към съвременния човек?

   Предизвикателствата са много и се възприемат различно от всяка възраст. Но мисля, че най-болезнено отражение има предизвикателството за реализацията в живота. Ужасно е, един ден да си дадеш сметка, че дните ти са пропилени!

   Липсва ли вяра в живота на съвременния човек?

   Да, ако говорим за вяра в Бога. Съвременният човек е станал неимоверно суеверен и идолопоклонник.

    Какво е Вашето разбиране за таланта и за талантливия човек?

   Талантът, безспорно, е дар Божи, но той закърнява, ако не се развива с труд и постоянство. Истински талантлив е този, който уважава таланта в себе си.
    За успеха и за реализирания човек?!... Успехът е понятие, което се възприема толкова различно, тъй като всеки човек на Земята има своя воля и свои желания. Но само този, който е постигнал примирение със съвестта си, може да се радва на своите успехи!
    Най-големите ценности за мен са Вяра, Надежда, Любов. Съзнавам, че не всякога разбираме истинското значение на тези добродетели, затова съм записала в тълковния си речник, срещу думичката вяра, обяснението на ап. Павел: "Вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда."
Най-голямото зло е завистта.

   Смятате ли, че времето, в което живеем е интересно и с какво?

   "Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето. Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас" (Екл. 1:9-10).
    За мен днешното време е интересно с това, че съм се родила точно в него, значи съм предназначена за нещо, което трябва да изпълня успешно.
    Всяка сутрин се събуждам с мисълта, че съм щастлива, защото избирам да бъда такава!
    Обичам професията си и се радвам, че имах възможност през целия си живот да я практикувам. Мечтаех също да стана писателка - докоснах се и до това тайнство.
    Искам да видя Куклите на големия екран, те го заслужават, няма други като тях!
    Куклите, животните, природата и звездите винаги ме радват, те ме зареждат с енергия! Глупавите разговори ме отегчават и натъжават.
    Смисълът на земния ни живот е, да наследим вечния Живот!

    Какъв компромис не бихте направили?

    Не бих променила религията си.

    Любима мисъл, ако имате такава.

    "Тъй като не знам кога ще дойде зората, аз отварям всяка врата" (Емили Дикинсън)

    Бихте ли могли с няколко изречения да опишете света, в който бихте искали да живеете?

    Светът, в който искам да живея, го създавам в моя микрокосмос, защото, какъв е смисълът, ако в целия свят има мир, а в душата ми бушуват страсти!

    Вашето пожелание към читателите?

   Никога не се отказвайте от мечтите си!


    5.06.2010 г.


   

 

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

начало

© 2015ARTDESIGN, All rights reserved!