МОЕТО

ТВОРЧЕСТВО

 

ЖИВОПИС

ФОТОДИЗАЙН

КНИГИ

РАЗКАЗИ

ПЪТЕПИСИ

ИНТЕРВЮТА

ПСИХОЛОГИЯ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ИНТЕРВЮТА

 

ЖИВОТЪТ Е ТАКЪВ КАКЪВТО СИ ГО НАПРАВИШ

(интервю на Камелия Мирчева с Неделина Димитрова)

 

 

 

  Тя е родена на 1 март 1970 г. в град Угърчин, Ловешка област . От 35 години живее в гр. Ловеч. Завършила е Гимназиално образование в ЕСПУ "Тодор Кирков" гр.Ловеч. по образование е икономист, но работи, като оператор в плетачното производство. За себе си казва:" … Аз съм съвсем обикновен човек, който умее да се радва дори на най-малките неща в живота. Не обичам да се затварям в себе си. понякога съм прекалено емоционална, весела и общителна, борбена и сговорчива. Понякога съм, като бушуваща стихия, а друг път спокойно езеро. Има мигове, в който витая в облаците, но умея да се приземявам. Волно се рея се в стиховете си, но в живота търся равновесие ..."
   Тя е грижовна съпруга и майка на две деца. И въпреки, че смята себе си за обикновена, тя е забележима, тъй като умее да създава незабравими поетични пътеки. Не само, че пише стихове, но и танцува във фолклорна формация "Елит" гр. Ловеч. Нейното име е Неделина Димитрова.

    Госпожо Димитрова, какво най-често Ви вдъхновява? Имате ли любими теми за писане?
   
Вдъхновяват ме малките и на пръв поглед незначителни неща от живота: хубава фраза, казана дума, усетена емоция, поглед, пейзаж, красива картина, усмивката на дете ... Вдъхновява ме всичко около мен, вдъхновява ме различието между човешката способност да обичаме и да бъдем обичани. Обичам колорита, красотата и разнообразието на българският фолклор. Ние българите имаме невероятна съкровищница на легенди и предания. Природата ни е невероятна и красива и трябва да я пазим и съхраняваме за по - дълго. Все още има местенца недокоснати от разрушителната човешка ръка, които са съхранили през времето и вековете нвероятната си красота. Прекланяв се пред загадъчна магия, която ражда една песен, танц и стих.
    Любимата ми тема е любовта. Обичам да пиша за щастието и любовта във всичките им измерения, за чувствата между хората и красотата на човешките души Пиша за всичко онова, което е невидимо за очите, но може да се усети със сърцето.

   
Танцувате във Фолклорна формация "Елит", разкажете нещо повече за това.
   
С песните и танците съм свързана от най-ранното си детство. Танцувам във Фолкорна формация "Елит" от 10 години. Това е времето на нейното създаване, есента на 25.09 2000 г. Ловеч е един уникален град. Град, в който се намират и единствения на Балканския полуостров покрит мост и Архитектурно-историческият резерват "Вароша". Историята на Фолкорната формация е кратка, но достойна. Ансамбълът е желан участник на празнични концерти и фестивали в Ловеч, в страната и в чужбина. В репертоара си формацията представя танци и песни от всички фолклорни области на България - Мизия, Добруджа, Тракия, Родопите, Пирин и Шоплука. Повече за формацията може да се прочете на линк: http://www.folklor-elit.com/
    Какви са предимствата и недостатъците на това един творец да живее в Ловеч?
    Ловеч е малък, тих и красив град.Тук природата е невероятна. Далече от шума и напрегнатото ежедневие на по - големите градове живота Ловеч е по - спокоен. Имаме красиви паркове - Баш Бунар, Стратеш, в който се намира единственета за Северна България зоологическа градина. Градът ни има велико минало, запазени са традиции и обичаи, които допринасят за творческото вдъхновение на хората занимаващи се с изкуство.
    Ловеч е известен и като градът на люляците. Тук ежегодно се провеждат различни фестивали и културни мероприятия. Красивия празник Цветница, честван по традиция в града ни и станал емблематичен за всички в Ловешкия регион.
    А що се отнася за недостатъци... Не знам! Човек когато твори, вижда само красотата на природата и всичко наоколо в красивата му светлина...Поне за мен е така.

    Какви са предимствата и недостатъците един човек да живее и работи в България?
    Като предимство изтъквам факта, че България е хубава Балканска страна с невероятна природа. Това не е малко за хората, които ценят самородната красота - море, реки, езера, планини... За жалост обаче, икономиката на страната ни не е на завидно ниво. Стандарта ни на живот е под средния за Европа, а това вече не е предимство за каквото и да било, нито за работа, нито за творчество.
    Какво бих променила в България, ако имах такава възможност?!... Бих се опитала да съсредоточа вниманието на хората върху природата и нейното опазване. Това е една вечна тема, тъй като влиянието на човека върху природата може да се окаже пагубно в крайна сметка за целия свят. За това ние всички трябва да започнем да мислим върху този проблем, преди цялата таз красота и това неоценимо богатство да бъде разрушено.
    Най-голямото предизвикателство за съвременния човек е да намери синхрон между индустрията и природата, между технологията и екологията.
    В живота на съвременния българин липсва вяра. Хората като че ли са загубили надеждата си.
    Талантът е нещо, с което се раждаш. Получаваш го по рождение, но трябва да го развиваш непрекъснато, което значи много труд, всеотдайност и постоянство!... Иначе е просто една даденост!
Да си реализиран и успял човек в нашето общество никак не е малко, нито пък се постига лесно. Труд, работа и отново труд и работа...Така се става успял човек! А когато успееш или се определиш като такъв идва най - трудното...Когато си достигнал целта си и върха най-трудното е да успееш да се задържиш там горе и да докажеш, че наистина заслужаваш да останеш там.
За мен лично най-важните ценности са семейството, здравето, приятелството и честността...А най-голямото зло са войните и надпреварата във въоръжаването по света. Войната е най-големият ужас, който води до деградирането на човека и на личността.

    Определяте ли себе си като щастлив човек и защо?
    Да. Мисля, че съм щастлив човек! Имам на прекрасно семейство. Да са ми живи и здрави. Имам приятели, на които държа много. Обичам да пиша стихове и вече имам аудитория, тук, в Нетлог...Със фолклорния състав, в който танцувам съм пътешествала и съм видяла много неща по света! Живея в хубав и красив град.
За мечтите?!... Мечтите могат да бъдат различни и по сила и по естество. Някои, тези по-реалистичните съм осъществила. Реализирани мечти са това интервю, например. Осъществена е и мечтата ми за пътешествие с Круиз по море. Но имам и такива мечти, които на настоящия етап си остават в сферата на фантастиката, например да полетя с пътническа междузвездна совалка, поне до Луната. Обичам фантастиката и не спирам да мечтая нито за миг. С мечтите се раждат и стиховете ми…

    Какъв компромис не бихте направили?
    Честността за мен е най важното качество, което човек притежава и никога не бих направила компромис, свързан с това. Колкото и да е страшно понякога да се казва истината...по - добре е човек да замълчи и да не казва нищо, от колкото да излъже.
Радват ме много неща! Радват ме децата ми, семейството ми, приятелите ми. Радват ме волните птици, слънцето, синьото и спокойно небе, усмивките на хората. Радва ме свободата. Натъжават ме болните хора и животни! Натъжава ме липсата на надежда и безсилието, което човек чувства, когато не може да помогне.
    Смисълът на човешкия живот е да създадем и да оставим нещо за бъдещите поколения! Нека откритията, които правим сега да послужат за развитието на нови открития, но и за опазването на природата и човешките ценности.
    Аз вярвам, че животът е такъв, какъвто си го направиш. Вярвам, че любовта във всичките си измерения, винаги ще намери причина дори и в най - дребното и незначително нещо, за да продължи да живее. И наистина само времето може да докаже, колко велика е любовта.
    Бих искала да живея в този свят, но без воини, а с чисто и свободно небе. Благодарна съм на живота, затова, че съм тук и сега.

    Вашето пожелание към читателите.
    Усмихвайте се и казвайте ОБИЧАМ ТЕ по - често. Вглеждайте се по - често в очите на приятелите си и в синьото и спокойно небе!

    7.06.2010г.

Творби на Неделина Димитрова

   САМОДИВА

Отново не спя, а навън тъмносиня
нощта - пелена от звезди наснова
Във приказна тайнствена нощна градина
ще бродя и търся аз твойта луна.

Пътека за двама сега ще направя
под лунния приказен нощен триптих.
Подобно на нощна добра самодива
гласът ми ще чуеш - примамващо тих.

Ръка ще протегна към теб дяволито
с изкусен примамливен поглед и свян,
подал ми ръката си с мене ще тръгнеш
от мойта вълшебност за миг обладан.

Със поглед ще мамя очите ти сини
със дъх ще докосвам душата ти аз,
ръка за ръка ще ме следваш безмълвно
през тайната наша, мистична гора.

Среднощна поляна във лунна одежда
и хорище сборно на наште души.
Примамлива лудост, граничеща с нежност,
мистично прикрита от хорски очи.

Омая среднощна и танц самодивски,
нозете тъй морни в среднощния бяг...
Отвлякох те, мое юначе любимо,
завинаги в тайната наша гора!

Нощта си отива, а ти от лицето
неволно изтри ми кървяща сълза...
Юнакът изгубен, разбрах покосена,
отвлякъл бе мен - самодивата зла.

Неделина Димитрова

   НАПРАВЕНА СЪМ ОТ СЪЛЗИ

Направена съм от сълзи, въздишки
от пламък, вярност и неспирен зов…
Възпята в стихове лирично - прями,
в най - силната поезия - ЖИВОТ!

Под маската на типове продажни,
прокрадвам се понякога дори...
Възраждам се от пламъци метежни,
показвам пътя на изгубени съдби.

В душата и във топлината силна
на майката към своето дете...
Залутвам се тъй чисто бяла,
невинно скрита в детското сърце.

Заплитам се във струна на китара
в акорд тревожен на случаен музикант,
във циганската песен на клошаря,
във танца - серенадeн под дъжда.

Разцъфвам във ръката на художник,
умело ваящ женското лице...
Дори с цветята, стъпкани на тротоара
събирам пак разбитото сърце.

Но никой в тези хиляди години,
безкрайния ми устрем не сломи.
Дори през гладни дни и морни нощи,
потомци много народих.

И днес пред вас заставам вярна, чиста
възпяна в песен - благослов,
поизтерзана ,но до края напориста...
Приятно ми е! Казвам се ЛЮБОВ!

Неделина Димитрова

   ПЕПЕРУДЕНИ ДУШИ

Денят залязва.Грейнала нощта
отново лазещо пристига несмутена.
Почукала на моята врата,
душата ти целуна ме вълшебна...
Очите, погледът смутил плътта,
ръцете дръзки - сладост подарили,
във сляпа похот тръпнещи тела,
там...пърхат като нощни пеперуди...
Дали самата аз сега
не стъпвам боса по жарава.
Дали съм само сън и блян, дали мечта
несбъднато даряваща наслада?
Не знам!Но знам, не ще сама да изгоря
в стихията на пламък, буйствено лавинен.
И теб със мен, без жал, ще повлека
в изгарящ танц, лудешко пеперуден.

И в лумнал огън нашите крила
зовът ще чуят:Туй е Любовта!

Неделина Димитрова


   

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

начало

© 2015ARTDESIGN, All rights reserved!