МОЕТО

ТВОРЧЕСТВО

 

ЖИВОПИС

ФОТОДИЗАЙН

КНИГИ

РАЗКАЗИ

ПЪТЕПИСИ

ИНТЕРВЮТА

ПСИХОЛОГИЯ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ИНТЕРВЮТА

 

ЧОВЕК МОЖЕ ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВ, САМО АКО ЖИВЕЕ СРЕД ЩАСТЛИВИ ХОРА
(интервю на Камелия Мирчева
с доц. Атанас Щерев)


 

    Той е роден е на 3 април 1945 година в гр. Първомай. По време на неговото раждане баща му д-р Димитър Щерев е на фронта.
Детството младежките години на Атанас Щерев преминават в Стара Загора. Много силно влияние в живота му оказва неговият дядо по майчина линия възрожденецът, народният учител и будител Димитър Карев.
През 1970 г. завършва Медицинска академия гр. София, а по - късно специализира акушерство и гинекология, гинекологична ендокринология и репродуктивна медицина .
От 1985г. е доктор на медицинските науки.
През годините на лекарската си практика специализира в Москва, Германия, САЩ, Виена. Работил е в град Кюстендил, Перник и София, в Институт по ендокринология, в Институт по акушерство и гинекология, в " Майчин дом"..
За някои той е лекарят, който пръв провежда оплождане ин витро в България. Защото той човекът, положил основите на най-модерните технологии за лечение на безплодието и създателят на първата специализирана акушеро-гинекологична болница в страната ни.
За други е политикът, народният представител в 36, 39 и 40 Народно събрание.
За трети е авторът на над 200 публикации, презентации и монографии в чужди и наши списания. Това са част от неговите популярни социални лица. Но малцина знаят, че той пише поезия и че пее превъзходно.
Той вярва, че "съвършенството на живота е вътре в човека".
За него се знае, че е бивш заместник председател на Българския лекарски съюз, основател и бивш председател на Българската Асоциация по репродуктивно здраве, но малко известен е факт, че той е заместник - главен редактор и съосновател на списание "Диагностичен и терапевтичен ултразвук в медицината".
За мен доцент Щерев е човекът, който обича да прави хората щастливи. Човекът, който внимава какво обещава, защото винаги изпълнява обещаното.
Малцина са запознати и с неговата дарителска дейност. Той е човекът, който подари сграда и екскурзия до родните места на предците на членовете от Тракийско дружество "Фере" в с. Ракитница.
Дари средства за ремонта на пенсионерски клуб "Димитър Карев" в с. Горно Ботево. Без неговата финансова подкрепа не биха могли да се реализират Национален конкурс за проза "Цветница" и национален младежки конкурс за рисунка, фотография и литература "Ябълката". Многобройна е неговата подкрепа за детски творчески състави и школи в цялата страна, за литературни клубове и сдружения.
И най-важното е, че прави всичко това от дълги години. Тихо и безшумно. Просто вярва, че така трябва.
Той определя себе си като: "либерал консерватор със силно социална окраска".
За политикът Атанас Щерев е писано много, и добро и не дотам добро. Написани са много истини и много лъжи. Но такъв е българския вариант на политиката, за съжаление.
С неговите политически възгледи и идеи за здравеопазването читателите могат да се запознаят в блога му на линк http://www.atanas-shterev.com/?p=553.
Не бих могла да пропусна и тези теми, въпреки че акцента на това интервю е съвсем различен.

Доц. Щерев, вие сте свързан със Стара Загора. Бихте ли разказали малко повече за това?
Моите прадеди - дядо и прадядо са бежанци от Беломорска Тракия, които се заселват в Стара Загора. Тук се установи и семейството на баща ми преди да навърша 6 години. В Стара Загора преминаха младежките ми години до 1961г. В Стара Загора са голяма част от роднините и приятелите ми. Прави са хората, когато твърдят, че най-скъпи за всеки човек си остават местата на неговата младост.

Какви са предимствата и недостатъците на това един човек да живее, работи и твори в София?
Предимствата са много - най малкото предимство е това, че от София започват три магистрали, което улеснява придвижването. Днес пътят София - Стара Загора, който съм изминавал като студент по шосе или с влак за повече от 5 часа днес се преминава за по-малко от 2 часа с кола. Ако трябва да се придвижиш до Европа пак от София е по-лесно. Планината е на половин час път с кола В София има театри, концерти , изложби - можеш да избираш къде и какво да посетиш. По малка е вероятността в София да спре тока или водата. Ако искаш да отидеш на село, само за половин час си в някое от шопските села . Това са предимствата, но най-големият недостатък е придвижването в града. Този проблем за себе си съм го решил - живея там, където работя.

Върху какво работите в момента?
Работя върху плановете за построяване на нова многопрофилна болница в София, което е една много отговорна и свързана с много срещи и важни решения дейност, но която ме изпълва с удовлетворение .

Какво трябва да се промени в България?
България трябва да стане отново европейска страна и българите трябва да положат значителни усилия за това. България принадлежи на Европа, защото оттук е започнала европейската история. България не принадлежи на Ориента или Русия, тя може да бъде отново сега както хилядолетия преди трансмитор на европейските норми и поведение към Ориента и Русия, но в никакъв случай не трябва да се позволява обратното. Политическата действителност в момента е заредена с очаквания. Много от българите очакват неща, които няма да се случат, защото няма как да се случат. Други очаквания могат да бъдат реализирани, но затова са необходими политически непопулярни мерки. Ще видим дали новото управление ще успее!

Най-голямото Ви разочарование и най-голямото удовлетворение от политическия живот в България?
Мудността на политическите процеси. Едно време д-р Петър Дертлиев ми казваше: "Демокрацията е бавен и муден процес, Докторе! Ще минат десетилетия преди да се променят към демокрация условията в България !" Навремето не можех да проумея това. Аз лично съм с безкрайно неудовлетворение от това, че не можах да наложа продължаване на реформите в здравеопазването 2001 - 2005 г. Най-голямото удовлетворение е приемането на България в НАТО и ЕС без предпазна клауза. Аз лично съм положил немалко усилия за това и съм със самочувствието, че с тези усилия съм допринесъл, макар и с прашинка към този исторически за България процес.

Какво лично за себе си научихте за трите мандата в парламента?
За себе си лично проумях, че притежавам две качества, който не са особено полезни и добри в политиката, а именно, че не мога да правя достатъчно компромиси и че съм прям повече, отколкото трябва.

Преди повече от 20 години създавате Специализираната акушеро-гинекологична болница "Д-р Щерев" и Медицински център за репродуктивно здраве. Как се създава и ръководи такава клиника в България?
Създаването е трудно, защото трябва да намериш кадърни хора, които да обучиш, да намериш хора, които да инвестират пари в твоите идеи, да разработиш методики, които да са ефективни и търсени от пациентите. С други думи създаването е преодоляване на трудности. Трудности има навсякъде. Важното е да успееш да ги преодолееш. Когато човек обича нещата, който прави всичко става по-лесно.

Вие сте първият лекар в България, който провежда оплождане "ин витро". Разкажете малко повече за това.
Това е една дълга история, дължината й е повече от 25 години и е свързана с много перипетии, с много успехи и провали. Това е една история, в която има много любов. Има и професионална омраза. Има от всичко, но краят на тази история е оптимистичен, защото днес в България се раждат след оплождане "ин витро" все повече здрави деца .

Вие сте внук на Димитър Карев, който е баща на майка Ви. Разкажете нещо повече за него и влиянието му в живота Ви.
Дядо ми - Димитър Карев Стоянов е роден на 16 октомври 1883 г. в семейството на Карю Стоянов Ергица Николова Гоголова в с. Балъкьой, област Дедеагач/ Александрополис/. Балъкьой се намира на около 25 км. от десния бряг на делтата на р. Марица . Прадядо ми - Карю Стоянов е роден на 15 април 1845 г. също в с Балъкьой. Той е бил кехая, като е управлявал с кон пет или шест стада от по 100-150 глави добитък. Бил е много добър яздач и признат авторитет в отглеждането на добитъка. Неведнаж Карю Стоянов е правил чевермета на капитан Петко войвода при неговите странствания из Беломорска Тракия. Фамилията Кареви произхожда от рода Беличеви, наричани така най-вероятно заради бялата си кожа и се родеят с родовете на Гоголови Грудеви също от Балъкъой. Хората в този край са живеели бедно, но са били въодушевявани от учителите и свещенниците и масово са се включвали отначало в борбите за църковна независимост, а по- късно за национално освобождение .
През учебната 1999- 1900 г. Димитър Карев е бил ученик в трети клас на училището в Дедеагач и настойник на класа му е 22 годишния Кирил Христов Совичанов от Битоля-бележит български революционер и баща на именития бас Борис Христов. Тогава в часовете по история учителят Христов им е чел Вазовия роман "Под игото".
По-късно дядо ми пише в книгата си "Балъкьой - един кът от Беломорска Тракия":
"... А още и по един околен път ни подготвяше за възприемане на революционната идея, която не след дълго стана реалност и за нас." Димитър Карев учи в Одринската гимназия "Д-р Петър Берон". Преминава клас след клас, точно по времето, когато се създава и развива ВМОРО /Вътрешна македоно одринска революционна организация/ . Учителите, назначавани от Българската екзархия, калени в битките с фарисеите за църковна независимост са сред първите участници и организатори на борбите за национално освобождение. Димитър Карев е въвлечен в съзаклятието и участва активно в организиране на въстанието. Като ученик в Одринската гимназия дядо приема революционното кръщение в четата на Марин Чолаков. Връзките, разговорите и организирането на въстанието заедно с Тане войвода, Бойко Чавдаров и други революционери изграждат формират у него личност, готова за саможертва в името на Отечеството си. Днес тези думи изглеждат смешно приповдигнати, но в онези години на народен подем за национално освобождение са били реалност за мнозина.
Събитията напредват бързо. Идва времето, когато въстанието е обявено. И много скоро след това идва и неговия провал. Следват арести и младият Димитър Карев се оказва окован във вериги и конвоиран за Одрин, заедно с други революционери.
След съдебен процес с драматични обрати ученикът Карев е осъден на 5 години тъмничен затвор . В Одринския затвор той преживява тежко заболяване от менингит от което едва остава жив, но с досаден недъг - почти пълна глухота .
По-късна амнистия му позволява да завърши седми випуск на гимназията и през учебната 1905-1906 г. е назначен от Българската екзархия за учител в родното си село със годишна заплата от 10 турски лири. Учителства в Мустафа паша /Свиленград/, с. Малък Дервент и гр. Одрин.
През октомври 1912 г. непосредствено преди обсадата на Одрин от българските войски, турските власти започват да арестуват по- видните българи в Одрин. Дядо ми, по една случайност успява да се спаси от арест и бяга в гр. Дедеагач.
Като учител той се запознава с бъдещата си съпруга Яна Георгиева Вълкова - дъщеря на чорбаджи Георги от с. Голям Дервент , Софлийско. Въпреки прекараните трудности работата по националното освобождение продължава, макар и с много превратности. Българите с въодушевление посрещат Балканската война, но много скоро идва разочарованието и под натиска на турски и гръцки войски и бандитски части са принудени да бягат в майка България. Бягството е драматично и тежко. Димитър Карев организира съселяните си и техния път към България. Те бягат с цялата си покъщнина и добитъка, който могат да поведат. Съселяните му са го предпазвали при случайните срещи с башибозушки банди, като са го скривали в центъра на големите стада овце, които са вдигат с десетки метри прах във въздуха. Само така техния водач и учител е можел да остане незабелязан. С него наред с многото семейства, който е предвождал е и годеницата му Яна и нейното семейство. Пристигнали в България, те са изпратени в селата около Нова Загора, където временно са настанени. Но сърцата на бежанците ги теглят към родната земя. През 1913 г. голяма част от бежанците се връщат в родния край и Димитър Карев е назначен през учебната 1913-1914 г. за учител за първи път не от Българската екзархия, а от Българската държава. От 1915 г. до 1918 г. дядо ми е мобилизиран и участва в героичните сражения на Българската армия в Първата световна война, включително в състава на 40 Беломорски пехотен полк в сраженията на завоя на река Черна в Македония. Много скоро, обаче идва поражението и неяснотата за бъдещето на Беломорска Тракия. Бурните събития и опасностите за българите налагат ново бягство към България. През 1920 г. вече със съпругата си Яна и родените им деца /през 1915 г. Карчо и през 1918 г. Мария - моята майка/ поемат отново по пътя на бежанците. Младото семейство бежанци е настанено в с. Съдийско поле, Новозагорско, където Димитър Карев отново учителства. От младите си години възпитан с идеите на Великата френска революция , владеещ френски и турски езици, включително писмено старотурски през тези години той става член на Демократическата партия. От него лично съм чул истории както за добрите години на демократично управление,така и за изборните машинации от онова време. През 1930 г. се пенсионирал и заедно със семейството си премества в гр Ст Загора. Живеят под наем в една от къщите в широкия двор на фабриканта Боню Фурнаджиев. Димитър Карев става агент по застраховане и обикаля селата около Ст Загора, за да може да издържа с пенсията и с припечеленото от застраховки децата си - студенти в София. Тези обиколки му дават възможност да се среща с бежанци от Беломорска Тракия и техните потомци и той започва да събира народни песни, исторически спомени, бележки за родния край. Така постепенно се създава малката, но изпълнена със синовна обич към родния край книжка " Един кът от Беломорска Тракия" .Димитър Карев не обичаше комунистите, но не проявяваше омраза към тях. Опитваше се с увредения си слух да слуша "Свободна Европа" или" Гласът на Америка "с което създаваше големи проблеми на майка ми и баща ми, защото тези станции се заглушаваха, а той не чуваше и увеличаваше звука на радиоапарата и се чуваше чак на улицата, а това беше опасно в онези времена. Мога спокойно да кажа, че до 18 годишна възраст аз съм бил възпитаван от моя дядо, а същото мога да твърдя и за сестра ми, която е 4 години по- малка от мен. През 1963 заминах за София да уча медицина и само няколко месеца по- късно дядо ми получи инсулт и постъпи в болница. Отидох да го видя в болницата и последното му желание на 80 годишна възраст беше да му занеса учебник по френски език и българо-френски речник, за да опресни знанията си по езика. Не можах да изпълня това негово желание. След няколко седмици през декември 1963 дядо се спомина, като остави след себе си светъл спомен у роднини, приятели, съподвижници и труженици на тракийската организация. Признателните потомци на балъкьойци в с. Горно Ботево, Старозагорско издигнаха паметник на дядо в селото и кръстиха местното тракийско дружество и пенсионерския клуб на неговото име. Аз обещах докато съм жив да давам курбан на Димитровден за Горноботевци, което вече повече от десет години изпълнявам.
През нелекия си живот дядо ми, както и хиляди други българи, участва в революционните борби на българския народ за национално освобождение, организира и подпомага стотици семейства от родния си край в бягствата им към майка България, събира и описва доказателства, че в родния му край от столетия са живяли изключително българи и тези земи са исконно български. Дядо ми - Димитър Карев не е герой, но е един достоен българин!

Доц. Щерев, кои са най-важните неща от проследяването на семейната история, които бихте искали да помнят децата и внуците Ви.
Бих желал децата и внуците ми да помнят принадлежността си не само към семейство и род, а и към народ и Родина.

Кои са според Вас най-големите предизвикателства към съвременният човек?
Най-голямото предизвикателство към съвременния човек е той да разбере навреме, че със своята дейност към околната среда той - съвременният човек, реже клона на който седи. Но дали съвременният човек ще разбере това и ще спре да реже този клон, сигурно няма да мога да доживея и да разбера .

Липсва ли вяра в живота на съвременния българин?
Всичко започва с вярата. Ако ги няма словото, идеите, ценностите нищо не може да бъде постигнато. Затова първата ми препоръка към управляващите сега е да увеличат парите от държавния бюджет за образование, наука и култура, защото започва Възраждането! Според мен всяко човешко същество притежава някакъв талант. Много хора обаче не могат да открият за себе си цял живот таланта, който притежават. За да се изяви таланта е необходимо първо да го откриеш в себе си, след което да се прибави воля за победа и много, много труд. Разбирането ми за успех за мен самият е свързано с реализирането на целите, които съм си поставил. Колкото е по-трудно постижима е била една цел, толкова по-голямо е било удовлетворението от постигането и.
За мен най-важните ценности са човешкия живот, опазването на природата и свободата.

Кое бихте определили като най-голямото зло в човешкия живот?
През целия си 40 годишен професионален живот съм се занимавал с човешки страдания и мисля че най-голямото зло за всеки човек е неговото лично страдание.

Смятате ли, че времето, в което живеем е интересно и с какво?
Всяко време е интересно, защото живота е шарен и непредсказуем. Човек може да бъде щастлив, само ако живее сред щастливи хора.

Кои са Вашите сбъднати мечти и за какво продължавате да мечтаете?
Повечето сбъднати мечти ме направиха само по-тъжен и може би по-мъдър.

Какъв компромис не бихте направили?
Не обичам предателствата. Радват ме простичките на пръв поглед неща - изгрева на слънцето, излизането на една лисица от гората, поройният дъжд, гледката от планински връх, мълчанието на заснежената планина. А предателствата - те ме натъжават. Цял живот съм се опитвал да изтикам омразата от сърцето си, защото знам, че тя е най-лошият съветник и със нея нищо добро не може да се получи. Вярвам, че знанието е най-великата сила и затова човек винаги трябва да го търси и открива. Защото "Човек вижда, каквото знае". Иначе цял живот ще гледа и няма да вижда, а животът е даден на човека само веднъж. И въпреки това той единствен може и трябва да реши как да го изживее. Аз лично искам да живея в този свят и сега.


***
В залеза на моите дни и нощи
аз проумях
една Мечта от младостта.
В нея ще се връщам още,
още дори
в годините на старостта.
Осъществената мечта
не е Мечтата,
постигнатото вече не е цел,
несбъдната Мечта
гори душата,
дори и всичко от живота
да си взел.

Атанас Щерев

***
Безбрежни снежни преспи
са побрали в утробата си
твари, хора, пътища и храсти,
безжизнени, сковани и заспали.
Но само слънчев лъч да ги погали
се връщат, към движение, живот
и бурни страсти.

Атанас Щерев

***
Ако не чуваш
звук във тишината,
ако не вярваш
в невъзможните неща,
по- мъртъв си
от пеперуда
между две стъкла.

Атанас Щерев

***
Някой петък през нощта
дъжд ще завали внезапно.
Ще открие утринта
пролетта с неземни багри.
Ще расте във стрък живот.
Ще налива слънце сила,
още слънце, още дъжд,
лъч, роса във чуден свят.
Все нагоре, Бог помага...
Във неделя сутринта
ще разтвори цвете цвят.

Атанас Щерев

***
Вълна връхлита
като звяр ранен,
опложда пясъка
със морски дарове,
и си отива
като кратък зимен ден,
с затихващ звън
от медни чанове.

Атанас Щерев

***
Дивна лятна утрин.
Тъмно е,
но всеки миг ще зазори.
Студено е,
но скоро ще се посипят
жарки слънчеви лъчи.
Тихо е,
но скоро ще запее птица.
Време е за жътва.

Атанас Щерев

***
Листо отронено от клона...
Така внезапно и съдбовно
човек си тръгва от света
и става тор и жизнен сок.
И слят с пръста крепи дървото
пълзи нагоре по стеблото
разлиства клони, ражда плод...
И виждаш идва-нов живот !

Атанас Щерев

 


   

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

начало

© 2015ARTDESIGN, All rights reserved!