МОЕТО

ТВОРЧЕСТВО

 

ЖИВОПИС

ФОТОДИЗАЙН

КНИГИ

РАЗКАЗИ

ПЪТЕПИСИ

ИНТЕРВЮТА

ПСИХОЛОГИЯ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПСИХОЛОГИЯ

 

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ДЕВИАНТНОТО ПОВЕДЕНИЕ
ПРИ МАЛОЛЕТНИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ

КАМЕЛИЯ МИРЧЕВА
психолог
гр.Стара Загора

    Жената влезе привидно уверено в кабинета ми. Беше около 32 годишна. Съблече бавно палтото си и го остави на закачалката. Погледна ме и забързано започна да говори: "...Работя в банка. Идвам при Вас, заради сина си. На 12 години е, но започна да бяга от училище. Може и да го изключат. Той е добро дете. Дълго време се опитвах да забременея преди да го родя. Но сега не знам какво става. Класната му каза още в края на миналата година, че си е развалил успеха и няма никаква мотивация за учене. Наех частни учители, знаете ли колко пари сме изхарчили и едвам завърши, но сега и това. Тръгва за училище, изкарва два три часа и се прибира вкъщи...
...Първо казваше, че е болен и му е лошо и затова се е прибрал, но после спря да дава обяснения. Мълчи. А баща му го преби от бой и нищо. Става по зле...Баща му има собствена фирма и много работи. Изнервен е..."
Жената внезапно замълча. Когато видя, че погледът ми е насочен към синината на ръката й сведе очи и тихо прошепна: "...Паднах, не е това, за което си мислите...Незнам дали баща му ще дойде при Вас. Той не знае, че ще Ви търся. Ще доведа детето, ако може да му помогнете..."

***
Момчето бе дребно на ръст. Имаше проницателен поглед, пълен с тъга и много страх. Каза, че е на 18 години, но видимо изглеждаше по-малко. Заговори притеснено: "...Знам, че трябва да направя нещо, но не знам какво и как. Баща ни почина преди 5 години. С брат ми живеем при майка ми и вторият й съпруг. Брат ми е само на 10 години. Вторият съпруг на майка ни пребива. Мен, вече не, защото пораснах и се съпротивявам, но мама и брат ми...Тя работи, а той пропива парите й. След смъртта на татко и аз почнах да работя, учех и работех, за да можем да се справим...И почти бяхме успели, когато се появи той. Оттогава няма миг, в които да сме спокойни...Мама се страхува от него, но не може да го изгони. Той заплашва, че ще ни убие, докато спим...Моля Ви, помогнете ми..."

***
"...Синът ми краде. Представяте ли си да гледам и възпитавам крадец. Що бой изяде. Лишихме го от компютър, от джобни пари, от всичко и нищо. Той пак краде. Пребърква портмонето ми и си взима пари - всеки ден по 3 лева. И нито стотинка повече. На мен ми е жал и го крия, ама то всичко идва от свекървата. Тя ме мрази, мрази и детето и като го обвини, че й е взело един пръстен.. Тогава баща му го преби, а после намерихме пръстена зад леглото й. Ние с баща му сме много заети хора, работим много, имаме частен бизнес и детето ни не беше лошо...Но сега, срам от хората. Срам...Да влезе в един магазин и да открадне кроасан. То поне да беше взел нещо по - голяма да не те е яд. Що писане и висене по полициите беше. Срам, голям срам...." /майка на 14 годишно момче/

Девиацията е поведение, което излиза извън рамките на действащите правни и социални норми на обществото. То е отхвърлено, нежелано, вредно и неодобрявано асоциално поведение.
Девиантното поведение би могло да бъде разгледано в два аспекта:
- В контекста на правно- социалните и криминологични категории, тъй като то води до нарушаването им;
- В психологически контекст, свързан с изучаването на особеностите, персоналната мотивация, сферата на потребностите и емоционално - волевата регулация на индивидите с девиантни поведенчески модели;
Първите девиантни прояви се наблюдават в детството и понякога служат като средство за утвърждаване, изява на протест против действителността, света на възрастните, средата или против някаква реална или възприета, като такава несправедливост.
Девиантните модели се придобиват в процеса на социализация на индивида, който интерпретира по нерелевантен начин очаквания, нагласи, ценности, социални роли. В неговата основа е психологическото отчуждение, което се изразява в затруднената адаптация на детето към заобикалящата го среда и към социалното обкръжение.
Психологическото отчуждение води до отсъствието на адекватни емоционални контакти, персонална дисхармония и екзестенциална фрустрация. Това блокира персоналните интеракции и е предпоставка за развитието на девиантната активност. Към девиантното поведение се отнасят широк кръг явления като: скитничество, бягства от училище и от къщи, склонност към агресия и насилие, употреба на алкохол и наркотици, изоставане и отпадане от училище, кражби, противообществени прояви, суициди и т.н.
Девиантното поведение при малолетните и непълнолетните не е отделен акт, единичен случай или действие, а съобразно формиращ се стереотип и модел на поведение.
Социално- психологическите и индивидуално - психологическите фактори на генезиса на девиантното поведение си оказват взаимно влияние и са в непрекъснат процес на взаимодействие.
Индивидуално - психологически фактори, като предпоставка за девиантно поведение са:
- ниско ниво на саморефлексия и сензитивност към афекти;
- недостатъчно формиран Аз образ с негативна насоченост по съдържание и механизми на функциониране;
- импулсивно, ситуативно зависимо поведение;
- високо ниво на вътрешно противоречие и конфликтност;
- намалена, в много случаи липсваща критичност и самокритичност;
- ниска степен на формирана ценностна система според критериите за възрастовите особености;
- повишена лабилност и отсъствие на ясно разграничаване на позитивни и негативни норми и правила на поведение;
- дисхармония, свързана с определени дефицити при структурирането на Аза и Свръх Аза;
- наличие на многократно повтарящ се личен опит за негативни социални и междуличностни взаимоотношения;
- враждебно отношение към обкръжение или дискриминационни компоненти към определени групи хора;
- силно противоречиви самооценки;
- силна податливост към афектни състояния и емоции; натрупване на гняв, отмъстителност, тъга, свръхентусиазъм, липсваща или прекомерна екзалтираност, хипертрофиран стремеж към превъзходство, комплекс за малоценност, манипулиращо поведение, наличие на силно базово безпокойство и страх;
- неспособност за сътрудничество и диалог;
Понятието личностна схема или Аз схема се отнася до информацията, която човек е формирал в процеса си на развитие по отношение за собствените си качества и характеристики, умения и способности. При девиантите Аз схемата е свързана с:
- отчуждение, страх , вина и тревожност;
- враждебност и агресия;
- повишен егоцентризъм;
- малоценностни преживявания;
- противоречиви самооценки;
Аз схемата е особено важен компонент в периодите на социализация на индивида, тъй като върху нея се надгражда формирането на ролевата схема. Това е понятие, което включва индивидуалното разбиране за социално приемливо и нормативно поведение. В ролевата схема на малолетните и непълнолетните с девиантно поведения се включват дискриминационни компоненти, групов фаворитизъм, повишена способност за конфликти, нисък толеранс към различните, пренебрегване на формите на социална отговорност и ангажираност, утвърждаване на превъзходство чрез вербална и физическа агресия, както и неспособност за асертивно поведение и сътрудничество.
Генезисът на психологичното отчуждение започва в семейството. Емоционалната депривация от ранното детство може да породи зависимост от малка група, най-често с девиантна насоченост.
Социалната група е такава съвкупност от две или повече лица, които си взаимодействат и оказват силно влияние по между си. Видовете групи, в зависимост от начина по който членовете им приемат определени норми и правила биват:
- ФОРМАЛНИ - правилата и нормите са регламентирани и зададени от институцията или организацията, в рамките на които функционира групата.
- НЕФОРМАЛНИ - функционират на основата на приети от самите членове на групата правила и норми за взаимоотношения и взаимодействие. Биват създадени въз основата на приятелски контакти или на общи интереси.
Асоциалните групи от малолетни и непълнолетни са неформални обединения на лица на възраст от 8 до 18 години, чиято дейност се характеризира с извършване на противообществени прояви или деликвентна дейност.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ДЕВИАНТНОТО ПОВЕДЕНИЕ са:

- ВЪЗРАСТОВО - ПСИХОЛОГИЧЕСКА ДЕТЕРМИНАЦИЯ. Обикновено се проявява в кризисните периоди на психосоциалното формиране на личността, на ускорената социализация и социалната индивидуализация на децата и юношите.
- СУБЕКТИ на девиантно поведение могат да бъдат:
- деца и юноши с различни степени на изразеност на физически и психически аномалии;
- психически здрави деца и юноши;
Децата с девиантно поведение не са лоши, те най-често са самотни, отхвърлени, различни, възможно е да са жертва на насилие и просто намират асоциален, неадекватен отговор на личният си вътрешен дискомфорт. Те могат да живеят в семейства с различно материално, образователно и социално ниво, обединени единствено от това, че в семейната среда е налице наличие на психологическо отчуждение. Неадекватният родителски подход спомага генерализирането на негативизъм, чувството за отхвърляне, тревожност, вина, които натрупват враждебност и хронична неудовлетвореност у детето, които с течение на времето формират девиантен поведенчески модел. Когато детето живее в състояние на продължителна лична дисхармония, която поражда противоречия между неговите потребности, нагласи, способности, очаквания, представи, ценности и изисквания /липса на такива или свръхизисквания, това поражда персонална проекция на натрупан стрес и тревожност, които засилват изолацията, чувството за самота, фрустрацията, отчуждението и отхвърлеността и детерминират девиантност.
Голяма част от съвременните деца са трудно приспособими към училищната среда, което също би могло да породи противоречия. Всяко едно продължително и трудно разрешимо противоречие води до раздвоение, обърканост и тревожност. Детето е раздвоено между "това, което е", " това, което смята, че е" и "това, което смятат, че е или може да бъде" значимите за него възрастни. В периода на пубертета значимите възрастни са заменени с приятелския кръг.
При индивиди с по-високо равнище на невротизъм разминаването между реалния и идеалния Аз, поражда комплекс за непълноценност.Той се компенсира чрез силен стремеж за превъзходство над другите, а това води до невъзможност за самоконтрол и ограничаване на агресивността в приемливи и допустими размери. Това е предпоставка за девиантна готовност, която съчетана с импулсивна и лесно ранима емоционалност води до ситуативното отсъствие на рационален самоконтрол на поведението.
Рекламите, филмите с агресия и насилие, както и други несанкционирани агресивни прояви водят до емоционална манипулация на подсъзнателно ниво и могат да отключат защитно и изтласкващо поведение, при което са блокирани процесите на рефлексия и саморефлексия. То би могло да се превърне в предпоставка за афективно - импулсивно отреагиране на съвсем слаб дразнител.
Предпоставки за агресивно поведение има във всеки един индивид. Всеки човек има индивидуален праг на фрустрационен толеранс.
Агресивните девиантни модели на поведение при психически здравите индивиди се придобиват в процеса на социализация, когато особеностите на личността и темперамента, интерпретират по неревантен начин очаквания, ценности, социални роли, потребности , нагласи, убеждения и мотиви.
Психологическото отчуждение в детството води до появата на дълготрайно усещане у детето за незащитеност, неразбраност, които пораждат тревога и страх. Неудовлетворяването на психологическите потребности от обич, сигурност, уважение и самоуважение може дори да блокира потребността на детето от общуване. Това ще формира дистанция и дефицит в междуличностните контакти, изразени в липса на емпатия, съпричастност и разбиране на другите.
Емоционалната депривация в ранното детство би могла да породи прекалено силна зависимост от малка група, с която ще идентифицира себе си индивида в периода на пубертета. Ако тази група е свързана с позитивни занимания /спорт, изкуство/ би могла да подпомогне юношата в неговата по-нататъшна социализация, като му предостави чувство за сигурност и поле за изява, чрез което могат да се компенсират натрупаните дефицити от психологическото отчуждение в детството.
В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТИПОВЕТЕ СЕМЕЙНА ДИСФУНКЦИОНАЛНОСТ СЕ РАЗЛИЧАВАТ СЛЕДНИТЕ ГРУПИ ДЕВИАНТНО ПОВЕДЕНИЕ:
- Агресивни девиантни малолетни и непълнолетни. Израснали са в семейна среда, която ги е отхвърлила чрез неглижиране или чрез прекалено високи свръхизисквания. Неприемането на детето, такова каквото е, липсата на адекватна обич и подкрепа са формирали трайни убеждения на негативизъм и враждебност. Това са деца, които трудно имат доверие на някого. Те предпочитат да се справят сами с всичко и са особено податливи на групи с девиантна насоченост.
- При социализиращият се девиант има наличие на подкрепяща и добра първоначално семейна среща, която под влиянието на някакви фактори по-късно се е трансформирала в отхвърляща и враждебна. Това е формирало в индивида чувство за неразбиране и силно занижена или силно завишена самооценка.
- Невротизираните и прекалено затворени девианти, който след определена терапевтична дейност се подчиняват и приемат определените норми и социални правила най-често не са били в състояние да се справят в юношеството си с напрежението породено в детството от строгия родителски контрол и забрани.
- Девантното поведение може да е породено от свръхобгрижване и внимание, в резултат на което детето не е формирало самостоятелност и навици за адекватно междуличностно взаимодействие. Най - често този тип неутрализира напрежението пред трудностите с помощта на алкохол и наркотици.
В семействата, в които растат девиантните деца има натрупване на на дълготрайна проява на неблагополучие, напрежение, скандали, злоупотреба с алкохол, домашно насилие, съпружески конфликти, безразличие към децата. В такива семейства обикновено единият родител не осъществява функциите си, а другият е поел водещата роля. В семейната среда, в която царят прекалено много забрани се поражда прекалено много тревога и вина, които могат да отключат девиантното поведение. То би могло да бъде породено и от съперничеството на родителите за любовта и вниманието на детето, което най-често се проявява в период на развод. В тези случаи децата растат с раздвоено чувство на вярност и лоялност към един от родителите. Това поражда напрежение, тъй като детето поема една почти невъзможна мисия да защитава и оправдава единият родител пред другия.
Конфликтната семейна среда се отразява на децата, тъй като те са въвлечени в нея.Тя систематично ги стигматизира и травмира, развива у тях чувство на вина и отхвърленост, което в даден етап се генерализира и проектира в междуличностните отношения и взаимодействия. При децата отраснали в такава среда общуването с връстниците има характер на компенсираща вътрешната неудовлетворена потребност и се превръща в средство за самоутвърждаване. Такива деца стават членове на затворени групи, от който са много зависими. В групата се развива силен вътрешно групов фаворитизъм, който доразвива негативните реакции и засилва тоталното подчиняване на стандартите и ценностите в собствената група, която компенсира по неадекватен начин депривираната емпатия, емоционалната поддръжка и идентификация.
Интересен феномен е социално - психологическата амбивалентност на непълнолетният девиант. От една страна той е враждебен, агресивен, критичен и конфликтен към лицата извън групата и от друга изключително лоялен и безкритичен към лицата в нея.

Публикувана в : http://psihologia.org/2008-03-16-11-32-20/46-2008-03-15-21-33-53/204-2008-03-22-22-49-11.html
и в списание "Обществено възпитание" бр. 3 / 2007 г.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

начало

© 2015ARTDESIGN, All rights reserved!