МОЕТО

ТВОРЧЕСТВО

 

ЖИВОПИС

ФОТОДИЗАЙН

КНИГИ

РАЗКАЗИ

ПЪТЕПИСИ

ИНТЕРВЮТА

ПСИХОЛОГИЯ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПСИХОЛОГИЯ

 

ТРАФИКЪТ НА ХОРА - СЪВРЕМЕНЕН МОДЕЛ НА РОБСТВО

КАМЕЛИЯ МИРЧЕВА
психолог
гр.Стара Загора

/статията е публикувана в списание "Обществено възпитание" бр.2/2005/

    трафикът на хора се осъществява от криминализирани организирани групировки и е свързан с придвижването на хора през граница или в пределите на една държава, с цел тяхната сексуална експлоатация.
    България е страна на кръстопът. Това географско положение дава предимства, но и прави страната ни уязвима от всякакъв вид трафик - на наркотици, проститутки, деца...
    Реалността ни поднася ужасяващи факти: търговия с хора, продажбата на бебета, принуждаване на деца и жени да проституират, робство в XXI век.
    Звучи доста зловещо, но за съжаление се случва. Трафикът на хора съществува и е реален факт и за нашата страна. Ние сме свидетели на това.
    За трафикантите хората са "стока", която може да се препродава, да носи висока печалба, крие малки рискове, осигурява дългосрочна експлоатация при минимална поддръжка и инвестиция. И най-страшното е, че съществува световна структура и канали, с които се осъществява това.
    Какво най-често се случва с жертвите на трафик - непълнолетни момчета, момичета и жени? Те са продавани в публични домове, стриптийз барове, нощни клубове или са затваряни в някое жилище, където им водят клиенти. Те се превръщат в сексуални роби. Веднъж "наети" или купени от техния "собственик", те са поставени в икономическа зависимост, като са принудени не само да изплатят сумата, за която са "купени", но и да носят печалба.
    Дори, когато тази сума е изплатена, те продължават да работят срещу минимално заплащане. Трафикантите ги държат под контрол като им отнемат документите за самоличност, не им позволяват да се движат свободно и прилагат различни форми на насилие върху тях.
    По смисъла на Закона за борба с трафика:"трафик на хора е набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получаване или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация".
    За трафик се смята "набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на деца с цел експлоатация."
    Трафикът е престъпление, злоупотреба с власт и контрол, експлоатация и робство. Той може да се осъществява вътре и извън страната. Трафикът в страната е по-рядко срещан и обикновено се наблюдава, като движение от по-малките към големите населени места и към туристическите райони.
    При трансграничния трафик се определят предварително страните, за които се изнасят жертвите. Страната, която приема трафикираните, е страна-дестинация. Транзитни са страните, през които се преминава.
    Не ми е известен броят на осъдените трафиканти. Едва ли бихме могли да предположим и колко неосъдени живеят около нас? Едва ли някой може да направи и точна статистика на жертвите на трафика?
    Причините, които пораждат трафика, са свързани с липсата на достатъчно адекватно законодателство за преследване на трафикантите и за защита на жертвите.
    Явлението е силно повлияно от ускорената глобализация, международния пазар за нелегална емиграция, от корупцията и транзитното преминаване, от липсата на информация и знания по проблема, както и с търсенето на евтина работна ръка в страните с крайна дестинация.
    Влияние оказват и различията в културата и отношението на законодателството към сексуалната "търговия" в различните страни. Бедността е катализатор за трафика, но тя не дава адекватно обяснение за търговската сексуална експлоатация на децата.
    Най-често срещаният механизъм за въвличане в трафик е примамването на жертвите с фалшиви обещания за работа като сервитьорки, фотомодели, танцьорки, детегледачки и т.н. Обещава им се високо заплащане и добри условия на труд.
    Много жени стават жертва на трафик, като биват наемани от нелицензирани фирми и посреднически агенции. Сключват се трудови договори, които се оказват фалшиви.
    Жертвите често са от малки градчета и селца, нямат добра информираност и притиснати от беднотията, лесно се поддават на подобни обещания, като вярват, че всичко е законно.
    Другият механизъм е свързан с отвличане на малолетни. Липсата на опит, наивността и предоверяването от страна на малолетните и непълнолетните, както и липсата на родителски контрол понякога стават причина детето да бъде набелязано за обект и жертва на отвличане.
    След дълго държане в изолация насилниците заснемат различни моменти на изнасилвания, с които изнудват детето. Смазано от срам и страх, под въздействието на дрогата, която му дават, то става лесна жертва на трафик. Не са малко и случаите на така нареченото "доброволно тръгване". Сводникът избира непълнолетно момиче, ухажва го дълго и твърди, че го обича. Момичето вярва на това и от любов тръгва с него. По-късно се оказва, че нямат пари и той казва, че ще го убият, защото е длъжник и ако момичето го обича, може да направи нещо за него. За да го спаси, трябва само да бъде с един човек. След това се повтаря предишният механизъм. Понякога се действа и чрез лъжливи обещания за брак.
    Системите за манипулация и държане под контрол на хората са известни и се практикуват, въпреки невероятно жестоките последици. Трафикантите доста добре използват тези методи.
    Изнасилванията, побоищата, изтезанията и гладът поставят човека в екстремни условия на оцеляване.
    Безпомощността унищожава и последните капчици вяра, че можеш да се справиш. При опасност за живота човек "изключва", престава да разсъждава. Остава му единственото - да оцелее физически. Цената на физическото оцеляване е за сметка на психичното. Системата от манипулации включва правилото - да не се дава на жертвата никаква почивка и никаква възможност да остава сама със себе си, за да подреди мислите си, да се възстанови поне отчасти и да предприеме действия в своя защита. Тя е пленник в пълния смисъл на думата.
    Тоталната изолация и контролът водят до приемането на изкривена представа за себе си от страна на жертвата. Момичетата - жертви на трафик, обикновено работят и живеят на едно и също място. Принудени са да общуват само с насилника, приемат неговите внушения, че животът на жертвата не е ценен, че не струва нищо. Той постоянно им внушава, че жертвата е виновна за случилото се, защото "дължи пари", тъй като е купена и трябва да се "изплати".
    Жертвата на сексуално насилие може да бъде препредавана много пъти. Първо - внушава й се, че е напълно безправна, че не е като другите. Това променя представата за света и другите. Убеждава се всекидневно, че насилието и контролът са постоянни спътници в живота й. Всички сводници са овладели до съвършенство тези механизми за контрол. Понякога тормозът се заменя с малки жестове на внимание, проява на милост, например да се заведе на лекар или да не й се водят клиенти, ако е болна. Това има за цел да привърже жертвата към насилника. В повечето случаи успява, защото човек е така устроен, че има жизнено важна потребност да бъде близък с някого.
    В други случаи трафикантите се възползват от положението, че техните жертви са принудени да живеят нелегално в съответната страна. Те са уязвими. Непознаването на културата и не знаенето на езика на страната също оказва влияние.
    Първият етап от преживяванията на жертвата е свързан с обида, болка, гняв, страх, отчаяние, безпомощност. Вторият етап е свързан с виктимизацията, с превръщането на жертвата в съучастник на насилието, като й се прехвърля цялата вина за извършваното върху нея насилие. Възстановяването от травмата е най-трудният етап.
    Жертвата трудно може да се справи сама с предизвикателствата, които я очакват. Много често е необходима подкрепата на близки и на психотерапевти.
    Около 70% от децата, експлоатирани чрез сексуална търговия, страдат от психично или физическо насилие в семействата си. Някои от тях са били обект на сексуална агресия от страна на член на семейството или приятел. Рисковите групи за въвличане в трафик са жени и деца на възраст от 12 до 35 години. Особено уязвими са безнадзорните малолетни, деца сираци, малолетни с противообществени прояви, избягали от къщи деца. Но това не означава, че не може да се случи и на деца и жени, които са извън рисковите групи.
    Съществуват три основни взаимосвързани форми на търговска сексуална експлоатация на деца: проституция, порнография и трафик за сексуални цели.
    Сега разпространението на порнографските снимки е много лесно, евтино и достъпно по Интернет. Тъй като Интернет прекосява международни граници и закони, съдебното преследване е много трудно. Чрез Интернет педофилите се маскират като деца и създават контакти с децата. Спечелват доверието им и развиват връзката. След това се организира среща или детето се подтиква да изпрати свои снимки.
    Новите технологии, използването на графичен цифров софтуер позволяват да се комбинират изображения и да се създадат нови.
    Непорнографските снимки на деца могат да бъдат превърнати в порнографски.
    Най-очевидната употреба на детската порнография е да се стимулира сексуална възбуда, но тя се използва и за изнудване на деца, създаване на канали и търговски вериги.
    Съществува цяла педофилска мрежа. По данни на ЕКПАТ ИНТЕРНАЦИОНАЛ клуб "Уъндърленд" е такава организация, която действа на територията на 12 страни. За да стане някой член на клуба, трябва да притежава 10 000 порноснимки на деца. За по-малко от 100 долара на месец на членовете се позволява достъп до порнографски файлове и електронни чатове. От април 2001г. са издадени 50 присъди на членове на клуба и са иззети над 1 000 000 детски порнографски снимки.
    Вече из целия свят са създадени специализирани полицейски отряди, които сърфират в Интернет и търсят потенциални сексуални престъпници.
    Не винаги хората, които сексуално експлоатират деца, са педофили. Сексуалният насилник на дете може да е с всякаква професия, народност и образование. Да е хомо или хетеросексуален. Гамата на лицата и организациите, включени в трафика на деца е доста широка.
    Хората, включени в сексуалната търговия, може да са членове на стабилни семейства, ръководители на обществени групи, бизнесмени или да са в организирана престъпна мрежа.
    Те си служат с измама, но някои родители съзнателно продават децата си, на собственици на бордеи или на трафиканти заради бедност, пристрастеност към алкохол и наркотици, укриване на кръвосмешения и т.н. Понякога роднини на жертвите работят срещу ниско възнаграждение в полза на агентите на трафикантите.
    Уличната проституция е най-видимата форма на детска сексуална експлоатация, но нейният процент е сравнително нисък. По-голямата част от детската секс индустрия се развива в търговски сгради, ресторанти, барове, клубове, масажни салони, хотели и частни апартаменти.
    През последните години много бързо се увеличава броят на момчета - обект на сексуално насилие. Това е особено характерно за страните от Югоизточна Европа. Обект на сексуално насилие са деца от всички етнически групи, а не само циганската.
    Тенденциите в развитието на трафика в България са свързани с увеличаване на броя на местните сводници и засилване на вътрешния трафик (към граничните зони и черноморските курорти) и намаляване на възрастовата граница на жертвите. Използуват се много жестоки средства за склоняване на жертвите към различни сексуални услуги.
    Психичното здраве на пострадалите се възстановява много трудно, особено при тези, които продължително време са били обект на сексуално насилие. Психотерапевтичната интервенция е много трудна и продължителна.
    Интензивността на психичната травма е свързана с взаимнообусловеното влияние на няколко фактора. От особено значение е степента, в която е наранено тялото. Нападенията, при които в тялото е прониквано по някакъв начин, са по-силно травматични. Не по-малко важен фактор е и степента на страх за живота по време на нападението. Взаимоотношенията на жертвата с насилника също оказват влияние. Нападението от познат създава по-тежки психични травми. Не без значение е и мястото, където е извършено нападението. Обикновено хора, които са нападнати в дома си, са по-силно травмирани, от тези, които са нападнати на публично място, на улицата или някъде другаде извън дома. Жертвата развива фобийна реакция към мястото на нападението и ако това е домът й, кошмарът става постоянен.
    Повечето от жертвите изпадат в шок, който може да продължи различен период от време, в зависимост от тежестта на преживяната травма. След преминаването на шока жертвата изпада в депресия, която се изразява в резки промени в настроението. Следва активната фаза на гнева, която може да е доста деструктивна, ако насилникът не е наказан за това. Тук гневът може да бъде пренесен и върху друг обект, ако родителите и близките приятели не подкрепят жертвата. Следва фаза на рефлексия. Ако останалата част от цикъла на възстановяване е успешна, жертвата успява с помощта на терапията да преразгледа и преоцени събитието. Тя приема факта, че вече не може да бъде същият човек, но е настроена да продължи да живее.
    Разстройствата, които се развиват при жертвите в ситуация на агресия се проявяват и напомнят симптоми на психично заболяване, но това са две различни неща и терапията и лечението са различни. Жертвата, преживяла трафик, се чувства вцепенена. Тя не е в състояние да понесе собствените си бурни емоции: чувство на вина, гняв, страх, отвращение и презрение към себе си. Те са наслоявани през целия период, през който е била жертва на насилие. Някои жертви на трафик успяват да съхранят личността си чрез временна самоизолация. Това е защитен механизъм, при който случилото се е в подсъзнанието и жертвата започва да вярва, че това се е случило с друг. Това не решава проблема докрай, защото спомените остават.
    Жертвата изпада в хронична тревожност, апатия и регресия. Има случаи, при които се идентифицира с агресора и натрупва вина, че е едва ли не чудовище. Това води до психични депресивни реакции и суицидни опити.
    Пътят за преодоляване на травмите е дълъг и труден. Психичното възстановяване е много по-трудно от физическото. Целта на психотерапията е да се възвърне автономността на жертвата, да се премине безопасно през всички чувства, за да може макар и променена, да приеме случилото се и да продължи да живее.
    Темата е много тежка и болезнена, но познаването на негативните последици би могло да предпази много млади момичета и момчета от това да станат жертва на сексуална експлоатация.
    Все пак обществото не е толкова безсилно, ние можем да помогнем и да предпазим децата си от попадане в ситуации на трафик.
    Смятам, че трябва да се говори за това, не за да се всява страх, а с превантивна цел. Превенцията е работа, насочена напред във времето. Тя е свързана в известна степен с това човек да е подготвен с информация и знания, за да може, когато прави избор, да мисли и за последиците от него.
    Превенцията предоставя възможност за алтернативи и за предварително осмисляне на негативните и позитивните страни при вземане на решение.
    Нека да разговаряме с децата си по проблемите на насилието и трафика. Ние не можем да бъдем по 24 часа с тях и да ги пазим. Затова да ги подготвим как да се предпазват, доколкото това е възможно.
    Промяната на нагласите и нетърпимостта на обществото към агресията, насилието и трафика на хора е наложителна, защото там някъде в потока от информационни данни, сред комуникационните мрежи има един невидим свят, за съжаление, създаден от възрастни, който е свързан с много опасности за психиката на децата ни.
    На практика това предполага всички възрастни - родители, учители, представители на медии, на държавни и неправителствени организации да обединят усилията си, да насочат децата към позитивни поведенчески модели, към реално позитивно възпитание - към спорт, изкуство и други алтернативни форми на работа.
    Децата ни имат нужда от нас, от нашата помощ и подкрепа!


1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

начало

© 2015ARTDESIGN, All rights reserved!