МОЕТО

ТВОРЧЕСТВО

 

ЖИВОПИС

ФОТОДИЗАЙН

КНИГИ

РАЗКАЗИ

ПЪТЕПИСИ

ИНТЕРВЮТА

ПСИХОЛОГИЯ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

РАЗКАЗИ

 

ДЪЖДОВНА ИМПЕСИЯ

(разказ)

 

     Като ранено животно цяла нощ дъжда плака пред прозореца и.
     Вятърът свиреше безпощадно.
     Валеше, валеше, валеше...
     Интернет връзката прекъсна. Не й се спеше, въпреки, че минаваше полунощ. Стана й студено. Реши да си пусне печката, но тока спря. Батерия на лаптопа й издържа само 15 минути. Изгасна и последната светлина в стаята.
     Валеше, валеше, валеше...Водата се изливаше по улиците като из ведро.
     Мъжът й беше в командировка. Синът й празнуваше рожден ден с приятели.
     Не й се спеше. В мига, в който падна батерията на GSM й проумя, че най-добрия приятел на човека вече не е кучето, а мобилният му телефон.
     Ставаше й все по-студено. Облече си дебел пуловер. Докато търсеше свещ счупи две чаши. Намери някакво одеало, с което се наметна. Спря да се чуди дали някъде в жилището й има свещи.
     Валеше, валеше, валеше...
     Пушеше й се, а не можеше да открие цигарите и запалката си. Добра се до фотьойла.
     Седеше в тъмнината сред оглушителната тишина.
     Постепенно започна да чува звучния ритъм на падащите дъждовни капки. Внезапно спря да мисли за разпилените по пода стъкла, за липсващия ток и за всичко останало.
     Дъждът пречистваше мислите й и я превръщаше в неразривно цяло със студа и тъмнината.
     Постепенно я обземаше тъга и самота...
     И тогава в съзнанието й проблесна далечен, позабравен спомен. Беше на 10 години. Събуди се от грохота на дъжда. Това бе първата буря в живота й. Валеше. От небето падаха едри капки град. Нямаше ток. Трепереше цялата. И тогава в стаята влезе баба й. Прегърна я и започна да й разказва за мислите на дъжда. Не помнеше думите, но беше запазила топлината на гласа й, обичта и прегръдката й. Все още носеше в сърцето си тази безусловна любов.
     Баба й почина преди осем години. Не успя да отиде дори на погребението й. Понякога в живота има моменти, когато някой толкова много ти липсва, че от мъка заличаваш спомените свързани с него.
     Валеше, валеше, валеше...
     Обзе я тъга.
     Изведнъж усети по някакъв необясним начин топлината на онази запалена печка от своето детство. Видя играта на пламъците на огъня, отразени върху стената.
     Това бе миг, в който почувства, че съществуването й има смисъл, че всичките грехове са й простени и цялата се изпълни с необяснима любов. Такава любов, която те освобождава от всички излишни и незначителни товари и ти дава смелост да следваш собствения си път.
     Валеше. Тя потъна в мислите на дъжда. Потопи се в тях, без минало и без бъдеще. Съществуваше само в онзи миг, в който изпадна в екстаз и благодарност, че я има на този свят. И тогава проумя, че величието на Бог се проявява в обикновените неща.

     Валеше, валеше, валеше...
     Въпреки че имаше най-малко десет причини да бъде нещастна тя продължи да слуша гласа на дъжда и беше щастлива.



   

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

начало

© 2015ArtDesign, All rights reserved!