МОЕТО

ТВОРЧЕСТВО

 

ЖИВОПИС

ФОТОДИЗАЙН

КНИГИ

РАЗКАЗИ

ПЪТЕПИСИ

ИНТЕРВЮТА

ПСИХОЛОГИЯ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПЪТЕПИСИ

 

Чудесата на Старцево

(пътепис за едно пътуване до "Белите камъни" и с.Старцево )

Камелия Мирчева

 

 

    Автобусът бавно криволичи по тесния асфалтов път.
    Пътуваме сред тишината на Централната част на Източните Родопи към чудесата на едно родопско село.
    Името на селото е Старцево. То се намира на 10 км. от Златоград, в близост до гръцката граница.
    Разположено е върху рид с надморска височина 720 метра. През селището в древността е минавал римски път. Предполага се че то е едно от най-старите селища в региона.
    Старото му име било Елиас, но при падането на Родопа планина под турско робство го нарекли Елехче. През 1934 г. с указ на цар Борис ІІІ е преименувано на Старцево.
    Смята се, че старото име на селото Елехче е видоизменена форма от турската дума илиасче, което значи дюля. Според разкази на стари хора старото име на селото било наречено на първия заселник, които се наричал Еляс.
    Днес в селото живеят около 3000 души. Старцево все още е най-голямото село в община Златоград, въпреки че през последните години се наблюдава тенденция към обезлюдяване.
    Населението е съставено от мюсюлмани, изповядващи ислям и православни християни. В селото има две джамии и църква. Тук цари религиозна толерантност.
    Църквата и джамията са в съседство. Хората живеят мирно, кротко и тихо и уважават съседа си. Местните хора са кротки люде, неподправени и много трудолюбиви. Те ценят земята и нейните дарове. Природата е била много щедра към тях относно климатични и природни дадености, но някак си се е поскъпила, когато им е давала обработваема земя.
    Пее Родопа планина. Пее милвана от вятъра, къпана от дъжд и огрявана от слънце. Пее Родопа планина. Нейните звуци не са просто звуци, а съзвучия. Гласът на Родопа планина е копнеж, мъка, преклонение, легенда, магия, прошка, молба, философско откровение, стон, свобода и чудо. Тук, всичко е чудо и живот.
    Първото и най-старо чудо в околността на Старцево е светилището. От него се открива най-приказната гледка. Светилището се намира на връх "Белите камъни". Пред погледа се разкрива цялата невероятната красота на Родопите. В далечината се виждат върховете Маврузия и Арда. Погледът стига чак до крепостта на връх Устра.
    Името на местността идва от оголените варовикови скали, от които е изграден върха. В местността "Белите камъни" в древността се е намирало древно култово светилище на траките. Смята се че е имало и монетарница. Открито е находище от тетрадрахми, на които са изобразени олимпийските игри.
    Според някои легенди на това място е имало древна крепост. В близост до светилището има извор. По датировката на откритите монети се съди, че светилището е функционирало от V в. пр. н.н. до ІV в. след Христа или почти близо 1000 години.
    В дълбоките цепнатини на скалите са намерени монети и много керамични съдове. Предполага се че е изоставено около 330 г. след обявяването на християнството за официална религия в римската империя.
    Светилището е посветено на Богът - Слънце. Тракийският орфизъм изповяда култ към земята и слънцето. Самият Орфей се смята за син на Земята и Слънцето.
    Траките почитали природата, свещените гори, дървета, изворите и потоците.
    Вярвали в силата на магическите действия и жертвоприношения. Те умеели да лекуват с огън и вода, заклинания, билки и целебни треви, придружени с магически действия и ритуали.
    Орфическата докторина съчетава хтонични /слизане в подземното царство/ и соларни елементи. Култът към Слънцето е важна съставка във вярванията на траките.
    Слънцето е изначален космически и религиозен символ, пред който те са се прекланяли.
    Богът Слънце се изобразява върху тракийските монети като слънчев диск или като Аполон или Хермес.
    Орфей е Херос - човек получил безсмъртие и превърнал се в божество. Неговото име означава "онзи, който лекува със светлината". Той е смятан за най-великият поет, музикант, композитор и лечител в древността.
    В Античността разбирането за музиката е било по-различно от съвременното.
    Поради магическото й въздействие се е смятало, че тя обединява в себе си всичко - медицина, философия, педагогика, магия и висша мъдрост.
    Орфей е посредникът между трите свята - Подземното царство, Земята и хората и Небето и Боговете. Той е цар, жрец, гадател, герой и Бог.
    В орфизма са заложени идеите за самоусъваршенстването на човека и за безсмъртието. Орфиците вярват в прераждането и в отвъдния живот. Те смятат, че човек може да достигне до Бог, по пътя на приемането на Бога в себе си.
    Според орфизма човекът се състои от Душа - безсмъртна част, която произхожда от Божественото и от смъртна част - тяло. Душата може да открие себе си, когато тялото спи, когато е в покой или в съзерцание.
    За да се случи това човек трябва да е посветен в тайните. А това се случва в Светилищата. Те са изграждани в най-високите части на планината.
    Там, където вятърът звучи и звуците му се превръщат в божествена песен. Там, където гората пее и дърветата й не са просто дървета, а души които издават звуци и сътворяват песни. Там, където въздухът лекува и всичко кара човека да преоткрива себе си. Там, където могат да бъдат скрити тайните, защото:
    "… Душата е забулена светлина. Когато човек не се грижи за нея, тя започва да тъмнее и угасва, но когато в нея се налее свещеното масло на любовта, тя се запалва и гори като безсмъртна лампа" / Едуар Шуре. Велики посветени, книга I и II. Орфей, Питагор, Рама, Кришна, Хермес, Мойсей. Изд. "Евразия-Абагар", София/Плевен, 1991 г.
    И още: "…Истината се измерва с интелигентността, тя трябва да се прикрива пред слабите, които би накарала да полудеят; да се скрие от злите, които само откъслеци могат да схванат от нея - откъслеци, които биха могли да им послужат като разрушителни оръжия… Затвори истината в сърцето си и нека тя говори чрез делата ти, науката да бъде твоя сила, вярата - твой меч и мълчанието - твоя несломима броня…"
    Смята се, че светилището на "Белите камъни" е било център и главно средище за изповядвания култ към Слънцето и че то е обединявало още светилища с диаметър десетки километри.
    И докато първото чудо "Белите камъни" все още крие тайните си, то за второто чудо - щраусите всичко е явно, тъй като във фермата за щрауси и конна езда край село Старцево няма нищо тайно.
    Нейният собственик Красимир Кардашев сладкодумно разказва и отговаря на всички въпроси.
    Фермата е създадена през 2002 година и е отворена за посетители целогодишно, както в делнични, така и в празнични дни. Тук се отглеждат щрауси за месо, яйца, пера и кожи.
    Посетителите могат да научат интересни факти за отглеждането им и да опитат специалитети от щраусово месо или яйце.
    "…Щраусът няма сензори за болка. Той е особено издръжлив и силен към всичко към климатични условия, към глад, но е особено чувствителен на стрес. Тази птица няма много мозък. За нея е без значение това че полагаш грижи и я отглеждаш. Достатъчно е едно рязко движение и тя просто напада, без много, много да мисли. Щраусите живеят до 70- 80 години. Не боледуват, не ги стряскат минусовите и плюсовите температури. Издържат на всичко, но не е на стрес. Ако смениш храната му, или промениш нещо в околната му среда, или дори да отидеш при него с други дрехи, това може да го убие. Щраусът е страшно консервативно пиле. Неговият мозък е по-малък от окото му. Не се поддава на опитомяване и е много агресивен…"- това разказва Красимир Кардашев.
    Той е внесъл първите щрауси за фермата си от Белгия. Първоначално мислел да ги отглежда само за месо, но сега ползва всички им продукти.
    Краси продължава разказа си: " …Щраусите са моногамни птици. Снасят по 40 - 50 яйца годишно, но при добро гледане яйцата могат да достигнат и до 80. Яйцето тежи около 2 кг. и в неговия състав няма никакъв холестерол. Всяко едно щраусово яйце се равнява на 30 кокоши, но от най-едрият калибър. Месото надминава по вкусови качества другите видове месо. Мъжките екземпляри са с по-красиво оперение, но за сметка на това женските са по-злобни и своенравни. Всичко от щрауса се използва, дори и черупките на яйцата, тъй като са особено твърди и стават за декорация и за изработка на сувенири. Конят е умно животно. То се подчинява на дисциплина и дресировка, докато щраусът е много глупав и страшно издръжлив. Движи се със 70 км. Кожата на щрауса е много устойчива, с високо качество и е една от най-скъпите в кожарската промишленост. Перата се използват в шоубизнеса. Щраусовата мас е ценна в козметиката и има много лечебни свойства. Няма рана, която да й устои…"
    Във фермата на Краси се предлагат много специалитети от щраусови продукти, като се започне от крем карамел, омлет, яйце на жар по специална рецепта и различни деликатеси от щраусово месо.
    И ето, че дойде ред и на другото чудо на Старцево. Чудо, без което не би оцелял нито един местен жител. Никой не може да каже дали то не е по-древно дори от светилището. Става дума за родопските картофи.
    Местните хора ги наричат патат, патато и от тях приготвят едно от най-вкусните ястия на Родопите - пататник.
    За тези, които не могат да си позволят щраусови деликатеси, поради високата им цена предлагам две традиционни рецепти, за приготвяне на пататник, които сподели мен местна жителка.

   Пататник І

   Продукти: картофи половин килограм, една две глави лук, сирене около 300 грама, джоджен, две яйца, черен пипер, сол на вкус, масло и малко олио.
    Обелените картофи се настъргват, към тях се прибавят другите продукти и сместта се обърква добре, след което се изсипва в намазана с олио тава и се пече предварително загрята фурна около 30 минути.

   Пататник ІІ

   Замесва се твърдо тесто с вода и 1 яйце. Тестото се разточва на три кори с големината на тавичката, в която ще се пече ястието. На ситно ренде се настъргват картофи. Към тях се прибавя натрошеното сирене, ситно нарязания лук, джоджена, щипка черен пипер и 3-4 супени лъжици олио. Сместа се разбърква добре и се посолява.
    Дъното на тавата се намазва с олио или масло и върху него се разстила първата кора. Върху нея се слага част от плънката. Поставят се парченца от маслото и се слага втората кора. Над нея се добавя останала част от плънката и се завива с третата кора. След като пататникът се опече се покрива с кърпа, за да се задуши за около 10 -15 минути.

   18.09.2010 г.

 

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

начало

© 2015ArtDesign, All rights reserved!