МОЕТО

ТВОРЧЕСТВО

 

ЖИВОПИС

ФОТОДИЗАЙН

КНИГИ

РАЗКАЗИ

ПЪТЕПИСИ

ИНТЕРВЮТА

ПСИХОЛОГИЯ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПЪТЕПИСИ

 

Като сълза в окото на дракон

(пътепис за Деветашката пещера)

Камелия Мирчева

 

 

    Ранно августовско утро. Взирам се в изгрева. Вдишвам огромна глътка прохладен въздух. Отпивам от кафето си и се настройвам за поредното пътуване. Този път към ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА.
    Тя е един от природните феномени на централния предбалкански карст, разположен между Осъм и Янтра.
    Намира се на 18 км. североизточно от Ловеч в близост до с. Деветаки. Има статут на защитената територия.
    ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА е уникален шедьовър, разположен на площ 20 400 кв.метра.
    При археологическите проучвания са намерени културни пластове от 7 исторически епохи. В преддверието на пещерата има седем естествени светли отвора, огромни по размери, наречени "очи, окна".
    Пристигаме в Деветаки. СЕЛОТО е разположено е върху три хълма на 3 км. от река Осъм. В него живеят 200 души. Посрещат ни няколко старци, насядали по пейките, един смесен магазин и тишина.
    Някога това място е било различно. В турският опис на Никополският сънджак от 1479 г. за пръв път се споменава като тимар /феодално владение/ в Турската империя.
    Около Деветаки има 14 антични селища.
    Само това би могло да привлече тълпи туристи. Но туристи няма. Има здраво заключени къщи, буренясали дворове и колоритно звучащи имена на местности, като"Кьоравата вада"и "Мехлем капка" .
    Има и две празни училища. Едното е от 1878г., а другото от 1933г.
    В района са разположени 12 пещери, но най-известната сред тях си остава Деветашката.
    И тъй като липсват каквито и да е указателни табели как да стигнем до нея нарушаваме с този въпрос дрямката на седнал на пейката пред двора си дядо.
    Човекът успокои лаещото куче и ни упъти: "... До пещерата се стига по ДВА ПЪТЯ. Единият е като минете Дойренци по пътя за Летница, преди Александрово има отбивка. Там минаваха военните преди време, само че разрушиха моста и за да идете до пещерата ще ви трябва лодка. Другият път е оттук направо, ще минете моста и ще спрете. Там трябва да има табела за пътиката..."
    Благодарим на човека за указанията, а той ни изпраща с думите: "..Да ви е лек пътя и сполайте , дето се спяхте да си поприказваме..."

ПЪТЯТ е трудно проходима буренясала пътечка, дълга почти около километър. Наоколо има обилно разхвърляни пастмасови торбички, бутилки и всякакви видове буклуци, които доказват, че все пак тук стъпва човешки крак.
    Нямах идея къде отиваме. Вървяхме по силния наклон на нещо отдавна спряло да бъде пътека и в мен извираше гняв към цялото опустошение наоколо.
    В региона на Деветашката пещера живеят 82 вида птици, 13 от които са включени в Червената книга.
    С тези си мисли се пързалям из буреняците на път към ПЕЩЕРАТА.
В главата ми звучи някаква приказка за мъдрите дракони, които от опит се научили да пазят тайните си далеч от хорските очи и набези. И не защото не искали да споделят с човешкия род красотата и богатствата си, а защото знаели, че човешкото племе разграбва и унищожава всички дарове, с които го дарява природата...
    Нямам време за приказки, защото спътниците ми вече обсъждат идеята да се връщаме. Тръгвам с бърза крачка напред, тъй като знам, че няма да ме зарежат сама в тази пустош.
    Отдавна искам да видя Деветашката пещера, но все отлагахме пътуването.
    Днес съм тук и нищо на света не би ме накарало да се върна назад, преди да видя ЕДНА ОТ НАЙ - ГОЛЕМИТЕ ПЕЩЕРИ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ.
    ПЕЩЕРАТА е проучвана през 1921 г. За първи път за нея съобщава английският пътешественик Дж. Бейкър през 1877г.
    През 1996г е обявена за защитен обект и природна забележителност.
    Най-ранните открития са от палеолита. Намерени са интересни останки от времето на неолита. През енеолита почти цялата й площ е била заселена.
    Деветашката пещера е населявана през бронзовата и желязната епоха. През римската епоха в централната част е имало изградено светилище. При проучването на останките му са открити плочки с изображението на Артемида.
    Докато в главата ми се въртят объркани мисли неусетно стигаме пред ВХОДА.
    Пред погледа ми се разкрива грандиозна и впечатляваща гледка.
    Входът е широк 35 метра и е висок 30 метра. Това е НАЙ-ГОЛЯМОТО ФОАЙЕ НА ПЕЩЕРА В ЕВРОПА. Височината достига на места до 100 метра.
    Но най-впечатляващото са седемте отвора, през които достига естествена светлина и осветява централната част. Най-големият от тях носи името Килика.
    През очите на пещерата прониква светлина и осветява централната част и части от двете разклонения на пещерата. Лявото е дълго около 2,5 км. Казват, че през него тече малка река, която образува каскади от водопади и езера, преминава през централната зала и се влива в р. Осъм.
    Щастливците, които са успели да минат през него разказват, че вътре имало огромни сталактити и сталагмити. Другото разклонение е сухо и топло и значително по-малко. Завършва с галерия, наречена "Олтара".
    Неуспяхме да стигнем до нея, тъй като миризмата на мазут и гуано ни задуши, а и нямахме подходяща екипировка и осветление.
ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА е една от най-дългите в България - 2442 м.
    Огромното пространство и каменният купол са невероятна гледка. Акустиката е нещо, което не би могло да се опише с думи, просто трябва да се чуе.
    Прилепите обитават началото на тъмната част на пещерата. В полусветлите входни части живеят и скални лястовици. Двата вида са си поделили пространството в пещерата, а звуците, които издават, съчетани с ехото на огромните зали е нещо уникално.
    Опитахме се да продължим напред, но това се оказа невъзможно.
    Докато кашлях, задавена от мазутеният аромат се питах дали последователите на Артемида, населявали Деветашката пещера не са се допитали случайно до Пития - главната жрица на Делфийския оракул за бъдещето на убежището си?!... И как ли са реагирали, след като са разбрали, че болни мозъци ще решат през 1950 година да направят от пещерата засекретен военен обект?!...
    Не мога да проумея на кой "умник" му е хрумнала тази "велика идея" в пещерата да се съхраняват цистерни с петрол?!...Какъв държавник и какъв човек е бил?!...
    И въпреки, че години са минали от спирането на това безумие щетите все още не са възстановени.
    А иначе военните са работили с голям замах, без въобще да им пука за уникалността на мястото, поставяли са зидове, вкарвали цистерни, прокопавали са изкуствени галерии.
    Следите от тях са навсякъде.
    Излизаме пред входа на ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА.
    Насреща ми са останките от масивният мост, построен от военните. Той отдавна е разрушен, откраднат и вероятно продаден за скраб от други предприемчиви хора. Наоколо - разрушени дървени барачки, останки от някакви надписи и боклуци.
    Става ми тъжно и болно от съчетанието на природното величие и човешкото разрушение. Мисля си защо човека унищожава с лека лъка, това което природата създава за хилядолетия?!...
    Търся отговор...Вглеждам се в едно от седемте очи на ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА . Но от него като сълзи в окото на дракон само бавно капе вода...

17.08.2007 г.

Послепис: Същият ден във вечерните новини по телевизията съобщиха:
    "...В България вече се крадат и водопади. Такъв е случаят близо до Деветашката пещера край Ловеч. Неизвестни засега лица вандалски са изрязали уникални сталактитни образувания на хиляди години..."

Новината ме шокира.

Господи, какви хора сме и в каква държава живея?!...


 

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

начало

© 2015ArtDesign, All rights reserved!